Роденият на 22 април 1920 г. Валери Петров е сред щастливите творци на родната литература, утвърдили се още през 30-те години на миналия век.
Валери Нисим Меворах Петров се ражда в София в семейство на прочут юрист, дипломат и познавач на италианската култура - проф. Нисим Меворах.
Завършва италианския лицей през 1939 г. и медицина в Софийския университет през преломната 1944 г. Като лекар работи за кратко в Рилския манастир, след което се отдава изцяло на литературна дейност. 

Още като ученик под псевдонима Асен Раковски той издава романа “Към полюса”, 

посветен на прочутата експедиция на Умберто Нобиле, както и поемата “Птици към север”, посветена на подвига на папанинци. 

Публикува в “Ученически подем”, “Хоровод”, “Изкуство и критика” и “Златорог”. Валери Петров си спомня с вълнение за телефонния разговор с прочутия Владимир Василев, безпристрастният съдник на българската литература, който учтиво го кани за сътрудник на “Златорог”.



След 9 септември 1944 г. е в екипа на Радио “София”, участва в последната фаза на Втората световна война като кореспондент на вестник “Фронтовак”, в списването на “Народен съд”, редактор и зам. главен редактор е на “Стършел”, аташе по печата в Рим, редактор в Студия за игрални филми, след което е преподавател в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” по специалността кинодраматургия.
Работи като редактор в издателство “Български писател” и е депутат в 7-ото ВНС, приело на 12 юли 1991 г. новата демократична конституция на България. 

Много ползотворен за Петров е периодът 1939 - 1949 г.

Тогава написва и публикува прочутите си поеми “Палечко”, “Детинство”, “Докато си млад”, “Край синьото море”, “На път”, “Тавански спомен”, както и циклите “Нощи в Балкана” и “Стари неща малко по новому”, част от които са включени в сборника “Стихотворения” от 1949 г. Това е класическият фундамент и основният принос на поета в съкровищницата на българската литература.

Петров защитава категорично своите заявени антифашистки и леви позиции, 

в стиховете му се чувства духът на големия град, светоусещането на младия човек, но същевременно стилът му е неприемлив за догматичната критика, тъй като е смес от чаровен инфантилизъм, асоциации, игрословици, ефектни рими и неподражаема ирония, с които в онези години поетът е единствен в родната ни поезия.

Стихосбирката е жестоко критикувана, налага се да се правят отстъпки в духа на времето, вследствие на което излизат конюнктурните сборници “Дните, които живеем” и “Там на Запад”.
Едва през 1961 г. Валери Петров се връща към истинската си поетична нагласа с елегичната поема равносметка за неговото поколение “В меката есен”.

Своята зрелост той достига с лирическия си дневник “Дъжд вали - слънце грее”, както и със сатиричния сборник “На смях”, изпълнен с остроумие, оптимизъм и мотивиран критицизъм към обществените ни недъзи.

Поетът издава очакваната от него антология през 1984 г., а последната си силна стихосбирка публикува през 2007 г.

Валери Петров има особени заслуги и за развитието на детската ни литература

Книгите му за деца са стойностни, подобно на творбите му за възрастни, но допадат на подрастващите със своята непосредственост, заразителен хумор и интимна интонация.

Те и досега не са загубили своето значение и се четат с удоволствие от малки и големи - “Гост - герой”, “Бяла приказка”, “Копче за сън” , “Меко казано”, “В лунната стая”, “Пук”, “Пет приказки”.
Валери Петров е майстор на пътеписа с неговите великолепни “Книга за Китай” и “Африкански бележник” и е един от изтъкнатите български драматурзи, въвели в драмите си модерните похвати на своето време - сатирични зарисовки и психофизически монолог в “Когато розите танцуват” и “Импровизация”, съвместно с Радой Ралин, “Сън”, без да забравяме лиричните поеми за деца и възрастни “Бяла приказка” и “В лунната стая”.



Петров е сред родоначалниците на българската анимационна школа със сценариите за шедьоврите на Тодор Динов “Приказка за боровото клонче” и “Гръмоотвод”, на Радка Бъчварова “Главозамайване” и Иван Андонов “Вариации върху стара тема”.

Той участва и в създаването на поредица от прекрасни кинопоеми, посветени на парадоксите на съвремието и на незабравимата му антифашистка младост - “Точка първа”, “На малкия остров”, “Първи урок”, “Слънцето и сянката”, “Васката”, “Рицар без броня”, “Един снимачен ден”, “Откъде се знаем”, “С любов и нежност”, “Йо-хо- хо!”, “Меко казано”, “Разходка с ангела”, “Театър, любов моя”, “Честна мускетарска”, “Всичко от нулата”, дело на талантливи режисьори като Боян Дановски, Рангел Вълчанов, Борислав Шаралиев, Зако Хеския, Никола Любомиров, Васил Апостолов, Иван Павлов, Анри Кулев...

Творецът е и прекрасен преводач

Освен творчеството на Джани Родари, Ръдиърд Киплинг и Сергей Михалков, той представя на български език “Фауст” от Гьоте и целия Шекспир, което си е истински креативен подвиг. Писателят е сред малцината, пишещи на български език, номинирани за Нобелова награда за литература.

Известен е с непоколебимата си гражданска позиция.

Заклеймява диктатурата на Чаушеску на Коледа през 1989 г. и гласува против отнемането на Нобеловата награда от Солженицин за “Архипелаг ГУЛаг” през 1970 г., заради което е изключен за кратко от БКП.

Превеждан на основните европейски езици, академик от 2003 г., носител на наградата на просветното министерство, на Голямата литературна награда на СУ, на наградата “Христо Данов” и на отличието “Св. Паисий Хилендарски”, Валери Петров и днес си остава качественият щемпел на българската литература и един от нейните безспорни талантливи класици, с когото имаме право да се гордеем.

Умира на 27 август 2014 г.

Борислав ГЪРДЕВ