Ванча Дойчева никога не е била метреса на никого

Ровейки в архива си, попаднах на картички от Ванча Дойчева. Нима вече я няма от четири години? Сега, през април, щеше да влезе в своите осемдесет години. Отиват си приятелите ни, отива си поколението ни, кротко и невидимо.

Чета какво ми е писала. Една особено възторжена картичка от Лондон, с нейния много четлив и уверен почерк:
 
Имаше времена, в които много наши артисти отиваха в творчески командировки в чужбина. 

Ванча беше гледала самия Лорънс Оливие на лондонска сцена. Беше страхотно впечатлена 

Казваше, че артистите им имат страхотна дикция, всяка дума се чува в театрите им. 

“Е, аз затова не ходя на театър, казах тогава, защото много викат в нашите театри и половината от казаното не им се разбира”.

Ванча ми е разказвала как един път наши дипломати са коментирали отиването на Апостол Карамитев в Лондон. По времето, когато той е там в командировка, отива и една телевизионна група за обмяна на опит. Домакините ги питат какво искат да видят и им предлагат да гледат не само спектакли и шоу програми, но и изложба, например с най-модерна нова осветителна техника. Никой не пожелал да отиде. А това е така важно за телевизионните студиа. 

А единственият, който отишъл, бил артистът Апостол Карамитев

А съвсем не бил длъжен. Той всеки ден ходел абсолютно навсякъде, където го канели по програмата и без програмата. Всичко го интересувало, изумителен бил. Всичко искал да види, да разгледа. 

Ванча Дойчева винаги сочеше Апостол Карамитев като изключителен професионалист, който искал още и още да се развива, да научава. 

Учех се от него на нови неща дори само по време на партнирането на сцената 

Реагираше светкавично, импровизираше в движение, ако партньорът се обърка. Винаги хвалеше другите, а от себе си беше недоволен. Характерно за големите таланти, казваше актрисата.

С Ванча Дойчева се запознахме като деца в прочутия по соцвремето Пионерски дворец. Играех там художествена гимнастика. По Нова година правеха чудни тържества, по всички сцени имаше представления - театрални, танцувални, музикални, от децата, които учеха в кръжоците.

Надникнах в една от сцените - репетираха. Ванча Дойчева ме видя да надничам и със синеоката си усмивка ми махна с ръка: “Влизай, влизай. След един час почва представлението, ще играем “Принцесата върху граховото зърно”, ще дойдеш ли да го гледаш?”. Зарадвах се, веднага се съгласих. Така се запознахме, две малки ученички и едно дълго приятелство. После се оказа, че бащите ни се познават от младини от журналистиката.

Когато Ванча учеше във ВИТИЗ, а аз в Софийския университет, много пъти съм я канила на “купони”, събирахме се да танцуваме. Деликатно отклоняваше такива покани. 

Имаше големи амбиции, живееше с ролите, с театъра

Пред всичко бяха театралните й ангажименти. От ученичка я взимаха да играе детските роли на сцената на най-големия ни театър. И артистите, и публиката я познаваха вече, когато я назначиха направо в Народния театър. 

Беше най-младата назначена артистка там. Казваше ми: “Пиши сега, докато съм най-младата в театъра, че ще идват все по-млади”.

Един път много разтревожено ме повика да я придружа в Градската градина. Беше се влюбила. Обясни ми, че е влюбена в един доктор, а той бил в развод. Тя много се притесняваше от майка си и баща си, да не я видят с него, защото бяха изключително строго семейство, възпитано в старите порядки и правила. Точно този доктор Димитър Шойлев беше докрай най-голямата й любов. Ожениха се, а семейството им остана образец за обич, уважение и добрина между двамата. 

Нямаше репетиция или представление с Ванча, когато докторът заедно с кучето им да не е на служебния вход, където чакаше Ванча, за да се приберат заедно у дома. Казваха даже, че заради доктора сложили пейка и на улицата, за да сяда, докато я чака

Един път в дома им отидох да направим поредното интервю. С влизането автоматично отместих от едно бюро книжа, за да си разположа “такъмите”. А тя с характерния си мек тон и усмивка каза:

- Както Митко си е оставил нещата, така трябва да са. Никога не ги пипам. - И ги върна на мястото им. 

Имаше време, точно когато Ванча Дойчева бе на върха на славата си, когато не слизаше от сцената. И точно тогава хорската злина разнасяше слух, че била метреса на Първия в държавата. Тогава Ванча ми каза само една-единствена дума за този слух: “Представяш ли си!!!”.

Познавах студеното й учтиво изражение, когато “кавалери” се опитваха да се приближат “по така” към нея. Беше й страшно чуждо поведението на “покорителка на мъжки сърца”. Тя нямаше никаква необходимост от подобна “власт”. Та тя имаше всичко, което й е нужно - любов, красив просперирал мъж, преданост, пари, дом, пътувания, щастие, красота, неспирна кариера.

Не, никога не е била метреса, никога и на никого. Знаех го, от всяка дума, която сме си разменяли през десетилетия приятелство, и нямах нужда да се кълне в каквото и да е.

Ванча имаше непоклатим характер и непоклатимо възпитание, даже силно консервативно възпитание. Тя приличаше на своите щастливи родители. 

Савка ЧОЛАКОВА