Съществуват непобедими и несломими хора, способни да оставят трайна следа в обществото и света. И не говорим за добро и зло, редно и нередно. Говорим за характер. И се запитваме кое е по-важно: да бъдеш велик човек приживе или да оставиш нещо велико след себе си?

Без съмнение личността на Вашку да Гама е противоречива. Не е на герой, нито на злодей. Нека го наречем мореплавател.

Краят на XV век - времето на Великите географски открития. 

Епоха, в която смелостта, дързостта и авантюрата завладяват съзнанието

Непознати земи и чужди морета, лъскаво злато и аромат на подправки. Хората разбират, че Земята не е плоска. Европа не била целият свят. Цяла една нова вселена започнала да се разкрива пред смелите мъже на Средновековието.

В тези времена преди повече от 500 години в Синиш, рибарско селище на югозападния бряг на Португалия, се ражда Вашку да Гама - третият от петимата синове на Ещевау да Гама и Изабел Содре. Два века по-рано прадядо му участва в превземането на града от маврите. През 60-те години баща му е назначен за губернатор на Синиш.

Малко по-късно се издига в прословутия военен Орден на Сантяго на меча, като едно от задълженията му е да събира данъците и да управлява имотите на ордена в региона. По майчина линия дядото и чичото на Вашку са рицари, членуващи в Ордена на Христос - пряк наследник на португалския клон на Ордена на Тамплиерите.

Средата и семейството до голяма степен определят човека. Истории за рицари, славни завоевания и приключения са в главата на Вашку от дете. Предполага се, че е учил в Евура, един от 18-те окръга на Португалия, където придобива познанията си по математика и навигация.

През 1480 г., следвайки примера на баща си, Вашку да Гама се присъединява към Ордена на Сантяго на меча. Дванадесет години по-късно крал Жуау II възлага на младия авантюрист мисия до Сетубал и Алгарви, където арестува френски кораби в отговор на мирновременни действия на французите срещу португалски кораби.

Експедицията - най-дългото плаване към откриване на пряк морски път до Азия

С идването на власт на крал Жуау II, който обръща поглед към приходите от презморската търговия като средство за утвърждаване на кралската власт срещу аристокрацията, той възнамерява да се включи в печелившия обмен с подправки от Азия. Разузнавателни мисии до Индия и Източна Африка са изпратени по суша.

Така на 8 юли 1497 г. е положено началото на велика цел. 28-годишният Вашку да Гама е избран да ръководи португалския флот към Индия в търсене на морски път от Западна Европа към богатия Изток. Флотилията се състояла от четири кораба. Екипажът бил от най-опитните 170 навигатори в Португалия.

Експедицията стартира от Лисабон, водейки се по пътя на предходните плавания край бреговете на Африка, Тенерифе и Кабо Верде. Плаването се счита за успешно и на 4 ноември 1497 г. е достигнат африканският бряг. За повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди мили в открито море, с което превръщат експедицията в най-дългото плаване далеч от сушата за своето време. Разстоянието между западната и южната част на Африка, в нос Добра надежда, е изминато сравнително леко. 

Най-голямото препятствие е кавга с племе от местни бушмени в Южна Африка

Така около 16 декември Вашку да Гама преминава устието на река Грийт Фиш, която е повратната точка за експедицията. Вече плава в непознати и неизследвани води. Интересен факт е, че поради наближаването на Рождество Христово флотилията кръщава бреговете, край които минава, с името Натал, буквално значещо “рождественски”.

След като флотилията спира да зареди в контролирания от арабите днешен Мозамбик, изпада в конфликт със султана. Той е обиден и не оценява подобаващо качеството на донесените като дар стоки от Вашку да Гама. С напредването си по крайбрежието мореплавателят се занимава с пиратство и плячкосва по-слаби мюсюлмански търговски кораби. Ето защо в Момбаса, днешна Кения, португалците срещат враждебност и отново са принудени да отплават внезапно. 

Странна личност е Вашку да Гама

Странно е и времето, в което живее. С помощта на местен навигатор той успява да прекоси Индийския океан и да достигне брега на Индия при Каликут на 17 май 1498 г. Ескадрата пристига в Кападу, близо до Каликут, на 20 май. Тогавашният крал на местността Заморин, който пребивава във втората си столица, се връща в Каликут, чувайки новината за пристигането на чужди мореплаватели.

Вашку да Гама е посрещнат с традиционно гостоприемство и пищно шествие. Но преговорите със Заморин не дават резултати. На въпрос “Какво те доведе тук?” португалецът отговаря, че са дошли “в търсене на християни и подправки”. Подаръците, които Да Гама изпраща на Заморин като дар от краля на Португалия, а именно: четири наметала от червен плат, шест шапки, четири клона корали, кутия със седем медни съдове, сандък със захар, две бъчви с олио и мед, му се струват банални и не успяват да грабнат вниманието му. 

Защо няма злато или сребро? В главите на мюсюлманските търговци се пробужда съмнението, че Вашку да Гама е само обикновен пират, не кралски посланик. Крал Заморин иска португалецът да плати мито в злато, както повелява добрата търговска традиция. Обиден от отношението към него и екипажа му, Вашку да Гама пленява в робство няколко представители на хиндуистки касти и шестнадесет рибари.

10 месеца след старта на експедицията от четири кораба се връщат два, от екипажа - около 55 души, по-малко от една трета от мореплавателите

В съществената си цел - да се сключи търговски договор с Каликут, тя се проваля. За жалост, португалецът претърпява и лична трагедия. Брат му - Пауло да Гама, който е част от екипажа по време на експедицията, се разболява и умира по пътя на връщане. Въпреки всичко донесените от двата кораба подправки са продадени с голяма печалба за короната и Вашку да Гама справедливо получава заслугите за откриването на пряк морски път до Азия.

В Каликут мореплавателите успяват да закупят подправки и скъпоценни камъни в обмен на португалски стоки и вещи. Значителен доход донасят и пиратските операции в Арабско море. Успехът на експедицията надхвърля всички очаквания, като отнася в Европа стоки на стойност 16 пъти повече от разходите за нейното провеждане. Колкото до същината - експедицията изяснява какви огромни изгоди може да донесе непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация.

Вашку да Гама - мореплавателят, който се превръща в легенда. Герой за едни, враг за други

Неговото откритие очертава пътя на Португалия към богатствата на Изтока. Португалският крал му дава уникалната титла “Адмирал на Индийския океан”.

Съдбата и времето са пред Да Гама. Следва втора експедиция и още много авантюри. Такива, каквито може би си е представял. През 1524 г. е назначен за вицекрал на Индия. Пристига в Гоа, а след това се премества в Кочин, където на 24 декември умира от малария.

Погребан е в църква в Кочин, построена през 1503-та. 14 години след края на земния му път португалският крал решава, че тленните му останки трябва да бъдат върнати в Португалия. Изпратена е експедиция, която да ексхумира тялото и да го докара в Лисабон. Така Вашку да Гама е погребан за втори път в манастира “Жеронимуш” в Лисабон.

Точно в този манастир през 1497 г. Вашку да Гама и екипажът му прекарват в молитви нощта преди първата експедиция към Индия. Днес манастирът е паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а в индийския град Кочин празният гроб и църквата продължават да бъдат посещавани от туристи. В негова чест е наречен кратер на Луната.

Подготви Валентина Ненова