Вдовицата на Георги Стоев: След убийството на мъжа ми дъщеря ни се разболя от рядка и страшна болест!

Нито свекърва ми, нито приятели или колеги на Георги са ме потърсили през тези 5 години от смъртта му

https://blitz.bg/obshtestvo/vdovicata-na-georgi-stoev-sled-ubiystvoto-na-mazha-mi-dashterya-ni-se-razbolya-ot-ryadka-i-strashna-bolest_news193511.html Blitz.bg

Светла Стоева е вдовицата на скандалния писател Георги Стоев, който беше разстрелян като куче на 7 април 2008 г. Малко преди да бъде убит, той заявява пред своя адвокат: "Нещо ще се случи!" и... секунди по -късно получава три куршума в главата пред хотел "Плиска" в центъра на София. Умира няколко часа по-късно след операция в "Пирогов". След убийството Николай Кокинов заяви, че Стоев многократно се е молил приживе прокуратурата да му обърне внимание.

Георги Стоев е автор на поредица от романи, посветени на силовите групировки СИК и ВИС, “BG- Кръстника 1, 2 и 3” със заглавия "Истинската история на Маджо", "Маргина, Бойко и другите", "Любен Гоцев - истинският Кръстник".


- На 7 април се навършиха 5 години от убийството на вашия съпруг. Как сте вие и дъщеря ви? В Берковица ли живеете?
- Няма значение къде живея. Справяме се с Жаклин някак си.

- Как е тя?
- Добре е и се възстановява след операциите.

- От какво беше оперирана тя?
- Тя получи невероятни усложнения след смъртта на баща си...

- Какво се получи?
- Възпаление на костите, което е едно много рядко заболяване.

- Къде правихте операциите?
- В Горна баня и се надявам да са сполучливи. Прави й ги д-р Георгиев, който е много добър специалист.

- В кой клас е Жаклин?
- В шести.

- Добра ученичка ли е ?
- Много добра и много амбициозна.

- Контактувате ли с майката на Георги?
- Не.

Нито съм я чувала, нито съм я виждала оттогава

- Живеете със своите родители в Берковица, така ли?
- Да.

- Какво ви казаха от прокуратурата за разследването на убийството на Георги Стоев?
- Ами те ми казаха само, че има престъпление - убийство от неизвестен засега извършител...

- Усеща ли Жаклин липсата на баща си?
- Е, и още как!?

- Какво стана с имотните истории на семейството на Георги, в които и вие бяхте забъркана?
- Той е един син на майка си и баща си и те имат едно внуче - това е нашата Жаклин, но вече 5 години нито се интересуват от нея, нито я търсят. Аз ги разбирам донякъде, защото ситуацията, при която загубиха сина си, е, шокираща и затова всичко, яда си, изкараха върху нас.

- Как преживяхте случилото се? Имахте ли нужда от психолог, психиатър или от някакъв друг доктор?
- За детето ми беше необходим. Но то оттам получи едно много рядко заболяване. Казва се двустранна дисплазия на тазобедрените стави.

От здраво и право дете то се превърна в човек на инвалиден стол!

Като виждаш как детето ти се превръща за два три месеца в инвалид, никак не е лесно... Това беше за мен вторият шок след смъртта на мъжа ми.

- От психически стрес да се получи парализа на костите?
- Това е едно много рядко заболяване и изисква специално лечение.

- Трябва ли да се лекува в чужбина?
- Разбира се. Аз я водих в Германия, в детска специализирана клиника по ортопедия.

- Какво казаха докторите там?
- Същото като и в България - операции. Направихме ги в клиниката по ортопедия в Горна баня.

- Скъпо ли струваше?
- Операциите не се заплащат, но консумативите струват немалко пари. Пет пирона в едното бедро и пет в другото - общо 3 хиляди лева.

- Извинявайте, но ще ви попитам - вие не получавате ли вдовишки надбавки?
- Абсолютно нищо не получавам - нито аз, нито детето ни.

- А с какво се прехранвате?
- Имам си едно магазинче за хранителни стоки вкъщи. Само и само да съм покрай детето, съм принудена да работя в това магазинче.

- Е, ако не тече, поне капе, нали?
- Е, не се оплаквам. Добре е. Берковица все пак е малък град, но имаме постоянни клиенти.

- А като бяхте в София и работехте в чейндж бюро, по -добре ли се чувствахте?
- Естествено, че бях по-добре, а и мъжът ми беше жив и здрав.

- И сега като нямате пенсия, защото сте млада, на какво ще разчитате?
- На нищо не разчитам. Все още се издават някои от неговите романи, но дивидентите от това въобще не ни стигат.

- Кой беше последният му роман?
- "Имало едно време на изток". Даже направиха и документален филм по него и, доколкото знам, през миналата седмица бе прожектиран в едно кино в София. Негов режисьор е Демир Янев, който е много съпричастен към нашата съдба, и с когото Георги е бил приятел.

- Кога ще бъде поменът за Георги Стоев - в неделя или понеделник?
- Не мога да кажа, защото всичко е свързано с разходи. Но все пак от Берковица до Бистрица е далечно разстояние - 200 километра. Това е свързано с разходи.

- А обадиха ли ви се негови приятели, колеги - дали ще дойдат?
- Не, никой не ми се е обадил.

- Освен ние да дойдем от "Интермедия", но кажете в колко часа?
- Не, не мога да ви кажа и не знам в кой ден точно ще направим помена.

- Тогава кажете с какво да запомним Георги Стоев и като писател, и като човек, като баща и съпруг?
- Не мисля, че е много удачно на този етап да говорим за това...

- Не, напротив нека да го направим в негова памет.
- Разбира се, няма нищо лошо, но аз се убедих през годините как се изопачават нещата около убийството и според мен

няма смисъл да бъркаме още по-дълбоко в раната

Достатъчно глупости написаха някои ваши колеги и съм много разочарована. Даже аз съдя един вестник за клевета - "България Днес", защото написаха, че съм се самоубивала, посягала съм си на живота си и т.н. Толкова много съм се разочаровала, че нямай къде! Съдя този вестник, защото написаха, че съм се натровила с лекарства на два пъти и т.н...

Едно интервю на Александрина РОКАНОВА

Коментирай