Най-накрая управляващите закриват специализираното правосъдие, пише "Труд".

Дългогодишната мечта на богати хора, които имат проблеми със закона и българската прокуратура, е на път да се сбъдне. Няма вече кой да тормози сънищата им или заграбените от народа милиарди. Създадоха се „прокурорски партии“ като „Да, България“, накупиха се политици, парламентарни групи.

Дадоха се десетки милиони, но пък запорирани над три милиарда ще се върнат при онези, които платиха ликвидирането на спецправосъдието. И това не са техните мастити адвокати, които написаха законите, а политиците - послушно гласували за тяхното приемане.

Години наред Специализирана прокуратура и Специализирания наказателен съд притесняваха и други. Местните дерибеи, феодализирани общини, села и малки градове, превърнали се в символ на дивата престъпност на Прехода. Всички помним какво се случваше през 90-те, а и в годините преди членството на България в Европейския съюз.

Знаем добре какво правиха мутрите, знаем как бяха безнаказани, знаем как всички се страхуваха изобщо да ги погледнат на улицата. Нито ги разследваха, нито ги съдиха. Та кой полицай или магистрат смееше. Нали детето му ходи в едно училище с това на местния тартор, нали държавният служител има семейство, разхожда се по улицата, ходи до магазина. Страхът беше голям.

Само че изведнъж се оказа, че местните бандити не са чак толкова всесилни. През специализираните структури държавата успя да докаже, че законът е по-силен от престъпността. Справка в регистрите на специализираното правосъдие сочи именно това - десетки престъпни групи за рекет, измами, изнудване и т. н., бяха ликвидирани. Ясни са делата, ясни са годините зад решетките, получили престъпниците.

Няма нужда да им цитираме имената едно по едно. С две думи - намери се кой да ги разследва и осъди, за да се въздаде така чаканата справедливост за онези, години наред грабили, тормозили, изнасилвали, убивали. Спецправосъдието направи така, че делата, потъвали в прашни папки, да стигнат до край. А хората, които години се жалваха безутешно и безрезултатно, намериха смисъл да свидетелстват срещу местните велможи.

Само че дойде Великден за бандитите. Под формата не на големия християнски празник, а на имената на Христо Иванов, Кирил Петков, Надежда Йорданова, Бойко Рашков и ред други политици, които решиха да унищожат специализираните структури. И най-накрая успяха. Престъпниците са в еуфория. Отново ще си разиграват коня по регионите, пак никой няма да ги закача.

Пак ще слушаме почерненени семейства, възрастни жертви и всякакви други потърпевши, които ще търсят справедливост. Но няма как да я получат. Защото страхът ще се завърне, както вече се завърнаха и ало измамниците. А през това време горепосочените политици и техните апологети ще се подиграват и смеят на специализираните магистрати, с които собствената им държава се разправя като ги разселва и наказва заради това, че са съдили мафиоти.

Смеят се бандитите, онези с прякорите. Надсмиват се над държавата, над закона и правилата, защото днешна България прилича на онази бедна Сицилия от 80-те години на миналия век, попаднала в плен на Камората. Бандитите се смеят и в крайна сметка се подиграват на жертвите си. Така, както беше дълги години, така и ще бъде занапред. Защото псевдо политици решиха да им подарят Възкресение. Всичко това в навечерието на най-светлия християнски празник.

Да, наистина - престъпността, която дълго време беше със смазан гръбнак, днес възкръсва. Благодарение на провалена власт, която по всичко личи, скоро хората ще гонят с камъни. Но дотогава бандитите ще триумфират. Защото държавата вече е на страната на мафията.

А за хората остана надеждата преди Възкресение. Че преди зазоряване е най-тъмно.