Загубата на сестра ми Васа беше най-тежката за мен, казва в интервю за “Труд” Вера Ганчева. Когато тя загина, защото смятам, че беше принудена да умре, едната половина от мен изчезна.
Двете бяхме твърде различни, въпреки че сме сестри, но и много свързани, допълващи се. През тежките години след 1989 Васа винаги бе до мен - със своя хумор и жизненост тя ми вдъхваше сили и енергия в един период от моя живот, когато бях на кръстопът и много огорчена.
Тя без съмнение щеше да преодолее и последната гадост, която й скроиха, но имаше проблем физически. Духът и беше много силен, но заболя и не издържа, казва още сестрата на Васа.
Ние бяхме сестри, но сме имали и конфликти на по-млади години за дребни неща. Васа беше остра и гневлива, аз съм по-конформист и тя все ме критикуваше, че не съм бунтар. Тя беше по-смела, по-свободомислеща и либерална от мен, завършва Вера Ганчева разказа си за сестра си Васа.
Сега, когато съм вече в напреднала възраст, догодина навършвам 70 г., давам си сметка, че човек трябва да взема поука от знаците, които животът непрекъснато ни предоставя. Затова често повтарям на студентите си – не бъдете духовно неграмотни, учете и тълкувайте знаците, които ни се дават, разкрива Вера Ганчева. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
