Първата работа на сформираната в сряда Комисия по конституционни и правни въпроси се оказа желанието на депутатите да се срещнат „лице в лице“ с главния прокурор Иван Гешев, за да го питат за делата за полицейско насилие. Правят впечатление и сроковете, определени от депутатите - искането за явяването на Гешев е изпратено вчера, а заседанието е насрочено за днес от 16.30 часа. Ако такова изслушване въобще се проведе, защото по публикации в медиите Гешев е в годишен отпуск, то това следва да стане по нов текст от Правилника на Народното събрание, даващ право на парламентарен контрол на представители на съдебната власт, които могат да бъдат викани най-малко по веднъж на три месеца в ресорната комисия.
 
Бивши народни представители, с които БЛИЦ разговаря, обаче са категорични, че подобен текст в Правилника за дейността на парламента влиза в противоречие с няколко решения на Конституционния съд. Така може да се окаже, че Гешев е извикан в Народното събрание по противоконституционен текст.
 
Решение №8 на Конституционния съд от 2005 г., определя степента, според която Народното събрание, като най-висш орган в парламентарната република, може да упражнява контрол над другите власти.

„В частта му относно органите на съдебната власт не бива да се възпроизвеждат класическите форми на парламентарен контрол, типични за взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт, защото това би означавало такава намеса, която фактически променя основата, върху която е изграден конституционният модел на държавата, и би засегнало формата на държавно управление, установена от основния закон“, гласи част от решението на Конституционния съд, прието още преди 16 години.

Решението на практика потвърждава тезата, че парламентът може да оказва пряк контрол само върху изпълнителната власт и органите, които са избрани с решение на Народното събрание.

За да се запази независимостта на съдебната власт, конституционалистите са ограничили тези правомощия по отношение на съда и прокуратурата.
 
Според решение №6 от 2017 г. пък има строго определен ред, по който Народното събрание може да изисква информация от главния прокурор. Като изрично е посочено: "Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство."
 
Съществува и още практика на Конституционния съд в тази посока, което поставя действието на чл. 24 от новоприетия правилник на парламента отвъд пределите на основния закон. В същото време, депутати от 46-тия парламент коментират, че е постигната негласна договорка между четирите партии – ИТН, БСП, ДБ и ИБГНИ в следващите десет дни-две седмици, докато се разбере, дали ще има правителство, или ще се пристъпи към нови предсрочни избори, атаката срещу главния прокурор да се засили.

Гешев трябвало да бъде викан непрекъснато в Народното събрание, без значение дали депутатите имат основание за това. Депутатите били наясно, че нямат достатъчно гласове за отстраняването му, нито за смяна на Конституцията, като единственият начин е да търсят конфронтация и внасянето на напрежение между институциите.

Според източници от парламента, ако Гешев откажел да се яви на изслушване, депутати щели да искат отстраняването му на основание неспазване на Правилника за работата на парламента.
 
Граничещото с истерия желание на депутатите на всяка цена да викат обвинител №1 води до парадоксалната ситуация, в която: в нарушение на Конституцията депутатите искат да изслушват Гешев, за да може, ако той им откаже, да го обвинят, че нарушава Конституцията и да искат предсрочното му освобождаване.
 
От морална гледна точка тези действия на парламента изглеждат нелогични, с оглед на процесите, които истински засягат хората. Страната се намира в тежка здравна криза, при увеличаващ се натиск над болниците със заразени с коронавирус пациенти, което до дни ще доведе до нови ограничения, а те вероятно и до социално недоволство.

В същото време никой не може да предвиди с точност колко хиляди мигранти от Афганистан могат да се окажат на границите ни с Турция и Гърция. Наблюдава се рекордна инфлация, която стопява доходите на населението, а очевидно се задават и избори 2 в 1. На целия този фон – дни наред Народното събрание търси начин да се конфронтира с обвинител №1, като си намира абсурдни поводи, за да прикрие действителните – желанието на подсъдими и обвиняеми олигарси да унищожат институцията, която ги преследва за престъпното им забогатяване.