Хората над 55 едва ли са забравили обаятелната актриса Виолета Гиндева. Тя остави незабравими роли в театъра и киното. Първото й докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба й в сливенския квартал Клуцохор, като саморъчно изработва декорите и куклите.
По повод 80 години от рождението й публикуваме последното й интервю от 2019 г., когато тя си отиде от белия свят.
- Г-жо Гиндева, споменахте, че времето за актьора е трудно. Вие самата преживяхте катаклизми, когато останахте без работа в началото на 90-те. Тогава се обърнахте към Учителя Дънов?
- Тази история много нашумя тогава. Бялото братство ме покани да прочета публично един текст на Дънов, написан от Учителя в края на XIX век. Дънов го внася в тогавашното Народно събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Но след седмица той си изтегля текста и заръчва на учениците си този текст да не бъде оповестяван въобще. Учениците му решиха, че в размирните години след 1989-а този текст трябва да бъде изваден наяве - направихме едно специално четене на сцената на Театър “София” заедно с музикантите от Бялото братство. Режисьор на спектакъла бе Зунка Янкова.
Бяхме поразени от съвременното звучене на този текст
Какъв пророчески ум е имал този велик българин!
- Филмите ви вече са класика. Вярно ли е, че можете да съобщите нещо неизвестно досега за “Иконостасът”, филмът, в който участвате още като студентка?
- Оказа се, че американецът Дейвид Кук, голям изследовател на киното, е дал много висока оценка за “Иконостасът”. Разказа ми го дъщеря ми Яна Мария, специалистка по европейско кино. Тя е омъжена в Америка. Дейвид Кук я помолил да прегледа раздела за съвременно европейско кино, тя разлистила труда и се натъкнала на “Иконостасът”. Авторът визира 5 филма от средата на миналия век и един от тях е “Иконостасът”. Никой в България не бе информиран за този факт. Четири години след премиерата му филмът беше показан в частен френски киносалон в центъра на Париж. Трябваше да се върти в продължение на един месец. След като времето изтече, французите подновиха поканата за още два месеца.
Фактически “Иконостасът” се е въртял три месеца в центъра на Париж
Естествено, там не биха поканили филм, който няма публика или пък върви на полупразен салон. Този факт навремето бе отразен с едно мъничко съобщение във в. “Работническо дело”. Жана, дъщерята на Тодор Динов, един от режисьорите на “Иконостасът”, ми разказа, че през 90-те е била в Париж и случайно се натъкнала на прожекция на филма в едно централно кино. Когато организаторите разбират, че дъщерята на режисьора е в салона, гостуването на Жана се превръща в събитие. И за този факт у нас не се говори, аз самата го научих случайно. С огорчение бих казала, че рекламата на нашето българско кино е повече от скромна.
- Има ли според вас постижения в съвременното българско кино?
- Да, има. Гледах “Цветът на хамелеона” на един фестивал в Америка. Бях впечатлена от филма и от реакцията на американските зрители.
Ние нарочно загърбваме добрите постижения
А нашите съседи, които също произвеждат и филми, и сериали, имат далеч по-агресивна политика за популяризирането им, бих казала дори държавна политика. Румънците например пробиха навсякъде със своите заглавия благодарение на добрата реклама.
- Но носталгията по старото българско кино става все по-силна и по-осезаема. Защо е така?
- Зрителите се връщат с носталгия към старите български филми, защото те бяха познати. Имаше по телевизията специална рубрика за българско кино, имаше система за разпространение, която бе унищожена. Хората познаваха и филмите, и актьорите. Сега просто няма къде да се гледат български филми.
- Вие сте познато лице преди всичко от екрана. Липсва ли ви днес киното?
- Да, признавам, че носталгията си я нося. Не си позволявам да мечтая за роля, защото актьорът няма право на избор, него го избират. Дай боже да доживея да участвам във филм на моята дъщеря.
- Но вие си избирахте ролите! И дори бяхте бунтарка, когато това водеше до неприятни последици!
- До известна степен наистина си избирах ролите. Не приемах роля, която не съм обичала. Но не го препоръчвам на младите актьори, защото отказът от роля може да доведе до лоши последствия за тях. При мен се случи точно така - отказах да се снимам в “На всеки километър”, защото сценарият ми се стори много детски.
Този отказ ми коства 5 години забрана за участие в киното!
Правех роли, които съответстваха на моите вътрешни интереси. Бях поканена на кастинг за ролята на Искра в “Черните ангели”. И след като ни утвърдиха, Въло Радев ми предложи да поема ролята на Катина - прототип на Митка Гръбчева. Играеше я Доротея Тончева. Само че Катина не беше близка до мен, а Искра ми харесваше. Искра беше онази, която задаваше въпроси. Има една сцена, която не влезе във филма - Искра отива на гроба на майка си, убита от генерала. А на гробищата е дъщерята на генерала, отишла на неговия гроб. Изключително съвременна сцена! Отидох разревана при Въло и му казах, че мога да играя само Искра и никоя друга. За щастие, той се съгласи с мен. Знаете какъв успех имаше филмът, и днес го гледат с интерес.
Интелигенцията по принцип е опозиция.
Имаше смущаващи неща едно време, срещу които протестирах без страх, не по-малко смущаващи неща има и днес
- Значи поводи за бунтарство дал Господ!
- Не стъпих в Народния театър близо 20 години, след като директорът Васил Стефанов ме изхвърли без обяснение. Хора като него се постараха да унищожат големи актьори, елита на нашата професия. Те починаха от обидата, че им бе посочена улицата. Срамно - секретарката съобщи на Гец, Таня Масалитинова, Славка Славова, Ружа Делчева, че са уволнени! Това беше повече от жестоко. Е, преживях го и се върнах на същата тази сцена. Не мога да се оплача, играх в много филми, работих с интересни режисьори. Винаги отстоявах себе си и си плащах за това. На същия тип поведение се опитах да науча и моите деца. Внушавам го и на студентите.
Щрихи към биографията♦ Виолета Гиндева е родена на 14 юни 1946 г. в Сливен. Обиква театъра от дете. Още не е тръгнала на училище, когато майка й я води на представление в Младежкия театър в София. Главният герой е таралежът Бойко. След края на спектакъла Виолета казва: “Не, аз не съм Виолета, аз съм таралежът Бойко”. Влиза във ВИТИЗ още от първо кандидатстване за ужас на баща си - известният философ проф. Панайот Гиндев. Като студентка се снима в киното. Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в “Черните ангели” на режисьора Въло Радев. През 1975 г. се снима в “Сватбите на Йоан Асен” заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев. В “Чичо Кръстник” на режисьора Стефан Димитров партнира отново на Коста Цонев, а също и на Стефан Мавродиев и Катя Паскалева. Играе в Народния театър, Театър “Сълза и смях” и Театър “София”. Директор е на кафе-театъра в кафе-бар “София”. От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик от квотата на БСП. ♦ През 2008 г. започва да ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” с асистент Михаил Ботевски. ♦ Виолета Гиндева умира на 72 години след кратко боледуване на 21 април 2019 г. в София. |
Мария НИКОЛОВА
