Талантливата актриса Виолета Марковска стартира своята кинокариера едва на 13 години с ролята на Деанна в американската продукция „За каузата“. На седемнайсет тя вече получава престижната награда за най-добра актриса от Холивуд филм фест за „Открадната светлина“ през 2004-та. Сред най-запомнящите й се роли е тази на Катя в „Шивачки“, както и в големи продукции, като „Универсален войник: Регенерация“, „Фаворитът 2“ и Shark Zone. Зад успехите на Вили стои стабилна подготовка – тя е завършила театралната школа към Народния театър „Иван Вазов“, а след това и НАТФИЗ с актьорско майсторство. Освен в киното има роли и на малкия екран в сериалите „Хотел България“ и „Столичани в повече“.

– Вили, тази седмица на 14 февруари отбелязахме както празника на любовта, така и този на виното, кой от двата се радва на повече почит в твоето семейство?

– На любовта, защото с мъжа ми празнувахме Свети Валентин. Вечерта имах представление в Габрово и след това отпразнувахме 14 февруари. По принцип аз не съм от най-големите фенове на виното, но не бих отказала чаша червено вино при повод.

– Спомняш ли си какво изпита при първата среща с бъдещия си съпруг бизнесмена Ивайло Ангарски?

– Като го видях, и веднага разбрах, че той ще е съпругът ми! Имах такова вътрешно усещане още в момента, в който се срещнахме. Беше любов от пръв поглед! Важно е човек да намери половинката си, всеки се стреми към това. Има един подходящ цитат: „Всеки се стреми към нещо, но всъщност главната цел на всеки е, като се прибере вкъщи, да е щастлив“.

– Ти явно си открила това щастие в твоя дом. Как те промениха мъжът и синът ти?

– За съпруга ми не мога да кажа как ме е променил, по-скоро взаимно се допълваме, докато синът ми ме промени във всяко отношение. Станах по-организирана и започнах да си ценя много повече времето, просто всяка секунда вече ми е разпределена. С детето животът става по-осъзнат и всяко действие придобива смисъл, същевременно сега е много по-забавно, но си и по-уморен, разбира се.

– Какво мислиш за твърдението, че любовта трае три години?

– Любовта трае толкова години, колкото се грижиш за нея. Сигурно трае три години, ако си престанал да се грижиш за нея. Според мен всяка връзка си е работа и трябва непрекъснато да я поддържаш.

-А какви са спомените ти от първата любов и целувка?

– Беше някъде в четвърти клас, спомням си, че много се харесвахме с едно момче – мой съученик, беше си детски флирт, детски трепети. Иначе за първата ми целувка мога да кажа, че имах много приятно усещане, въпреки че не беше някаква голяма любов.

– Според теб има ли истина в това, че любовта на мъжа минава през стомаха, и ти с какви специалитети изкушаваш своята половинка?

– Индивидуално е. По принцип в нашето семейство всеки си готви различни неща. Мъжът ми яде много месо и той си го приготвя сам на барбекю. С него не сме ориентирани към това всеки ден да има домашно приготвена храна, но понякога приготвям риба, хубава салата и питка. Обичам да готвя, когато имам време и желание и никой не ме безпокои.

-Ти участваше и в новия сезон на „Черешката на тортата“. Ще продължите ли да се събирате същата компания?

– Не сме поддържали връзка оттогава. По принцип, като имаш дете, предпочиташ свободното време, което имаш, да бъдеш с него.

– Успяха ли да те впечатлят Галин и Светлана Василева по време на шоуто и досега беше ли контактувала с някой фолк изпълнител или носителка на титлата „Плеймейт“?

– Да, контактувала съм, но Галин и Светлето успяха да ме впечатлят. Галин много добре се представи в дома си, Светлето – също. Готини са за компания, приятни, гостоприемни и забавни хора. Приготвиха ми риба, специално за мен, и бяха много приятелски настроени.

-А харесва ли ти как пее Галин?

– В шоуто ние искахме да ни изпее нещо, но не ни попя. Не поиска да ни изпее нищо. (Смее се.)

– Смяташ ли, че фактът, че си отказала да позираш за гола фотосесия, стана причина главният редактор на „Плейбой“ Христо Запрянов да е единственият, който не ти даде максимална оценка?

– Не мога да знам това, но според мен не е истина. Иначе наистина са ми предлагали да се снимам за това списание, но нямаше как да се съглася.

– Ти си красива жена. Някои твои колежки казват, че красотата по-скоро им пречи, защото хората не виждат таланта, а външността им. Как е при теб?

– Аз нямам такива терзания. Никой досега не ме е подценявал заради визията ми, а и повече ми е помагала, отколкото да ми е пречила. Малко лицемерно е това твърдение, защото, ако знаеш как да си използваш красотата, може само да ти помогне. На мен в киното ми донесе награда. На хубавите жени обикновено се дават роли на любовници и прелъстителки и наистина е предизвикателство да покажеш таланта си, защото красотата се вижда.

– Сигурно си се сблъсквала често с женската завист. Според теб възможно ли е да има истинско приятелство между жени, особено ако са актриси?

– Мога да кажа, че с Александра Сърчаджиева и Нона Йотова имаме истинско приятелство, а към завистта се отнасям с безразличие, винаги има такива неща. Маргарет Тачър е казала по този повод: „Дори да можеш да ходиш по вода, другите ще кажат, че е защото не можеш да плуваш“.

– Ако беше водеща на собствено токшоу, кои популярни личности от родния и световния шоу бизнес би поканила да ти гостуват?

– От западните бих поканила Ал Пачино, Клийнт Иистууд, Мерил Стрийп и Джесика Ланг, а от българските – Григор Димитров, Юрий Ангелов, Руси Чанев, Александра Сърчаджиева и Мария Каварджикова.

– Направи ми впечатление, че единственият човек извън кино средите, който споменаваш, е Григор Димитров. Вълнуваше ли се от изявите му в София и гледа ли мачовете му?

– Вълнувах се, разбира се! Гришо – как няма да го гледам! Такива като него се раждат веднъж на милион. Гришо е гордост, българите трябва да се гордеем с такива хора. Аз съм тренирала тенис като малка и може би оттам идва интересът ми към този спорт. Знам как се държи ракетата, но сервисът ми не беше много добър, не беше стихията ми. Най-любимият ми тенисист е Федерер.

– Ти изигра ролята на кюрдка камикадзе в новия филм на Антоний Дончев – „Жената на моя живот“. Имаше ли притеснения да приемеш тази роля и тя ли е сред най-трудните в кариерата ти?

– Никакви притеснения не съм имала. Филмът е суперактуален и до ден днешен и се радвам за наградата, която взех от Международния фестивал в Кипър, много интересна роля. По принцип досега винаги са ме избирали да играя дъщерята на главния герой, може би за това, че изглеждам по-малка, отколкото съм.

– В този филм също стана така, режисьорът каза, че съм с по-нежно и чисто излъчване. Трябваше ми стабилна подготовка за тази роля, но също така много тежка беше и ролята ми в „Открадната светлина“. За нея също взех награда от Холивуд филм фест. Казват, че няма друга българка с награда от такъв фестивал.

– Тези дни за първи път българин взе „Оскар“ за технически ефекти. Ти представяш ли си се един ден с „Оскар“ и според теб коя българска актриса заслужава такава награда?

– Не, не знам, трудно ми е да си представя такова нещо. Защо не всъщност! Иначе Стоянка Мутафова категорично заслужава „Оскар“. С нея си станахме близки дружки, докато снимахме „Столичани в повече“. Много неща ми е казвала и съм научила от нея. Тя е жив извор, от който можеш да черпиш с пълни шепи. От нея съм запомнила – комедия се играе тъжно, за да е смешно. Голяма е голяма жена!

– Освен в киното ти играеш и в театъра. В кои постановки могат да те видят твоите почитатели?

– Продължавам да играя в представлението „Имам нужда от теб“ на Нийл Саймън с театър „Искри и сезони“. Режисьор на този спектакъл беше, Бог да го прости, проф. Илия Добрев. Мога само да съм щастлива и благодарна от факта, че съм имала възможност да работя с него – невероятен човек и артист с главни букви. За такива хора има една дума – талант, той стои над всичко. В представлението сме с Искра Радева, Мария Статулова и Жоро Кадурин. На 24 и 25 април, точно на рождения ми ден, ще го играем в Силистра и Гълъбово и така ще го посрещна на сцената.

– Биографиите на кои популярни личности са ти повлияли най-много?

– Сега в момента си препрочитам биографията на Чарли Чаплин. Много интересна е и тази на Мартин Скорсезе. Винаги е хубаво да се четат техните биографии, защото може да научиш много неща. Чарли Чаплин никога не се е отказвал, въпреки многото трудности, които е имал. В момента съм много впечатлена и от няколко интервюта на Ал Пачино, които прочетох. За мен той е номер едно.

-Ако Ал Пачино дойде в България, какво ще направиш?

– О, ако трябва, направо ще легна пред вратата му и ще го чакам! (Смее се.) Робърт де Ниро също страшно много го харесвам. Клийнт Ийстуд и Майкъл Дъглас също са от фаворитите ми, харесвам всичките им филми.

-Ти често си обект на интерес от страна на жълтата преса. Кой е най-големият абсурд, който са писали за теб?

– Най-големият абсурд, за който се сещам, е, че имам собствено йога студио, а аз нямам такова, а просто водя часове по йога.

-Какво ти дава йогата?

– Йогата ти дава здраве, не боледуваш, подобрява дишането и гъвкавостта ти. В часовете ми по йога започнаха да идват все повече хора, вече са над 20 човека, и казват, че се чувстват наистина добре благодарение на упражненията и асаните.

– Много хора, практикуващи йога, споделят, че по време на медитация са получавали отговори на въпроси, които ги вълнуват. На теб случвало ли ти се е?

– Да, случвало ми се е да получа отговор на важен въпрос. Когато човек е в тишина, би могъл да чуе много отговори, за които даже и не подозира.

– Най-ценният ти урок в живота?

– Това, което човек трябва да осъзнае, е, че трябва да бъде щастлив заради това, което е той самият. Дори само фактът, че съществува, че е жив и здрав, трябва да го прави щастлив. Не да сме щастливи, защото имаме близки, приятели или куче, а заради нас самите – за това, че съществуваме и  сме живи и здрави, а оттам нататък всичко останало е плюс – това да са здрави близките ни, децата и семейството, но човек първо трябва да обича себе си. Някои смятат, че щастието е в пари, коли, предмети – не, това, че си жив и здрав, ти и само ти, защото човек сам се ражда и сам умира и важното е да се научим да ценим себе си.

– Ти си останала без баща едва на 6 години. Неговата загуба ли беше най-трудният момент в живота ти и кога най-силно си усещала липсата му?

– Не съм я усещала, защото майка ми беше и за майка, и за баща. Щастливо дете съм. Най-тежкият момент в живота ми е смъртта на баба ми. Сънувам я често.

– В какво вярваш?

– Вярвам в себе си.

– Любимата ти мисъл или цитат?

– Много са. Един от любимите ми е: „Няма нищо по-хубаво от  това да намериш някой, който да вярва в теб много повече, отколкото ти самият в своите възможности. Да вярва, че ти можеш да постигнеш много повече, отколкото ти си мислиш, че си способен да направиш.“

Източник: "Труд"