На 64 години ни напусна голямата пловдивска поетеса София Несторова. Соня си отиде и не дочака да излезе от печат четвъртата й стихосбирка "Сърдечен арест". 

Първата книга на Несторова "Целувам камъка“ издава ДИ "Христо Г. Данов" през 1983 г. За нея тя получава Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов", пише "Марица".

Втората й книга „Озонова наркоза“ излиза през 1994 г. от "Свободно поетическо общество" е отличена с награда "Иван Николов".  Третата е „Избрах“ на издателство "Захарий Стоянов" през 2005.

От брака си с известният телевизионен журналист Живко Желев Соня Несторова има син Иван.
Екипът на "Марица" изказва съболезнования на семейството и близките на София Несторова.
Светъл път, Соня!

Предлагаме ви стихотворение от последната книга на София Несторова "Сърдечен арест", която е под печат:

НОЩЕН РАЗГОВОР С БАЩА МИ

Не спирай на ръба на думите.
Още крачка в мрака под теб
и ще видиш, че няма дъно…

Загубвам се в гласа, загубвам се…
И ако думите не трябваше
да бъдат подредени тъй, че да им вярват,
бих казала:
Не вярвам вече.
Утре беше същото.
Цената ли?
Но не за всеки
и не на всяка
цена.
(Макар че дишаме
еднакво тровещ въздух!)
Остава ми

…някой друг те живее,
опасно е…

да се завърна в тебе.
Като в рòден човек.
И, навела глава, да призная срама си:
с лекота громях надеждите,
а се молех за спасение;
клисавата гордост дъвчех,
докато опадат мислите…

…и настъпи Страшният сън!