Войната може да е далеч на картата. Но понякога тя звучи съвсем близо – в небето над главите ни. И най-тежко я чуват тези, които най-малко разбират от нея – децата.
Разтърсващ пост на майка от София в групата „Майките на София“ повдигна тема, за която рядко говорим на глас – страха, който се настанява в детските сърца.
Жената разказва за 5-годишната си дъщеря, която развива силна тревожност заради шума от военни самолети, излитащи в района на кв. „Хаджи Димитър“.
„Въпреки че не гледаме новини пред нея, тя е донякъде запозната със ситуацията с войната…“, пише майката.
Думата „война“ явно вече не е абстракция за детето. Тя е звук. Шум. Усещане за опасност.
„Преди по-малко от час бяхме навън… излетяха 5 военни самолета, минаха точно над главите ни и тя се разпищя. Едва я прибрах вкъщи, стигна се до ускорен пулс и гадене от страх“, разказва още майката.
Това вече не е просто уплаха. Това е паника. Децата не следят новинарски емисии. Но чуват разговорите ни. Усещат напрежението. Свързват звуци с опасност. И когато небето изведнъж загърми – за тях това не е тренировка. Не е рутина. Не е „нормално“. Това е страх.
Страх, който не можем да обясним с логика. И който не можем да спрем с дистанционното.
Случаят не е единичен. Все повече родители споделят, че децата им реагират тревожно на силни шумове, разговори за война и напрежението, което виси във въздуха. А въпросът остава болезнено прост: Как да обясниш на дете, че няма опасност… когато то я чува над главата си?
Майката не търси сензация. Тя търси съвет.
„Не знам какво да правя“, пише тя.
И всъщност казва това, което мислят много родители в момента. Защото понякога най-големият страх не е това, което се случва. А това, което децата си представят, че се случва.
