Може и да не познавате Виолета Портлок, както е името й по паспорт, но със сигурност сте чували песните на известната певица Вили Рай, както пък е артистичният й псевдоним. Една невероятно слънчева жена, надарена от Бога с хубост и талант. 

Освен че е професионален изпълнител, повече от 10 години тя е художествен ръководител на вокална група “Ретротон”, създадена към Народно читалище “Тодор Пеев 1871” в Етрополе. Тъкмо това е поводът за нашия разговор с нея, специално за читателите на в. “Над 55”.

- Вили, как и кога беше създадена вашата група?

- Преди повече от десет години се завърнах в Етрополе от Сърбия, където преживях войната и своя голяма лична драма. По това време кмет беше един човек, когото познавах добре - Богомил Георгиев. Спомням си, че когато бяхме малки, той свиреше на акордеон, по-късно се занимаваше със самодейност. Разбрал, че се прибирам в града, повика ме и каза: “Виолета, радвам се, че си тук, прави каквото решиш, читалището е отворено за теб”. Бях унила, нещастна, не знаех как ще продължа живота си... Казах му, че искам заплата, тъй като никога не съм имала такава. Щеше ми се някаква сигурност. И той ме назначи като ръководител на състав, който аз да измисля какъв точно да бъде. Разчу се из града, направихме малък кастинг и така се събраха няколко възрастни разбойнички... (Смее се.)
Вили Рай - художественият ръководител на групата

- Какво значи възрастни, колко годишни са твоите момичета?

- Ами, като започнеш от 53, та до 70. Бяхме повече, но сега сме 9 - 7 жени, един мъж и аз. (Смее се.) 

- Изглеждате чудесно, разкажи ми повече за тях, моля те.

- О, групата ни наистина е много цветна. Доктор Василева е зъболекар. Тя е най-възрастната от дамите. Но и на 70 е с много красиво лице, чар и усет за хубави песни. Единственият ни сопран. 

Веселина Павлова е инженер, над 60-те, с много боен и леко рокерски дух. В младите си години е пяла като солист и в групата ни много често е солист. Артистична и отдадена на сцената. 

Даниела Петрова и Павлина Герчева - Пипи, са сестрите, които всички обичаме и наричаме “каките”. Винаги позитивни, пеенето им носи удоволствие и радост. Двете са над 50 и над 55, но имат прекрасен младежки дух. 

Невена Инчовска е коафьорът на групата. Един от успешните фризьори на Етрополе, тя е най-екстравагантното ни момиче. Често директна, но умее да събере погледите на публиката и да покаже, че една жена и над 55 може да бъде секси

Малко над 50, но с младежка фигура и излъчване е Деси. Уважаван мениджър в града, една от най-отговорните в групата. Дъщеря е на музикант и самата тя като тийнейджър е била китаристка в самодеен състав. Умее да организира, позитивно да критикува и е ценен глас в групата ни.

Д-р Нели Пенева също е красива жена, но в последните 2 лоши години почти не можем да я видим. Често е доказвала, че с работа дори и много трудни песни могат да се изпълнят добре. Липсва ни на последните фестивали. Очакваме я отново с новите й идеи при нас.

“Ретротон” и другите самодейци в читалището дължат много на кмета на града - Димитър Димитров (в средата).

Иван Билев, мъжът в нашата компания, е уважаван етрополец с най-известната кръчма в градчето ни, която е емблема за добра храна и гостоприемство. Иван цял живот пее и хората го познават от младини с хубавия му глас. Печелил е награди, както и други певци от групата. Над 70 години е и макар че е самодеец, много професионални певци могат да завидят на гласа му.

На мен ми е много приятно, че пея с тях, защото те научиха много неща покрай тези участия, които имаме, а в началото бяха много плахи.

В групата ни доскоро имахме още двама певци, които нямат възможност да продължат, но ние ги обичаме. Мони - нашият бас, и красивата брюнетка Габи.

Вярвам, че ще дойде и по-добро време за песни и пак ще развеем нашия чар и ще покоряваме публиката с хубави песни. Макар че и в сегашното напрегнато време не сме спрели нито участията си, нито репетициите си. Когато миналата година затвориха читалището заради ковида, предложих да си правим репетициите по къщите. А доктор Василева се пошегува: “Вили, една репетиция на винце у вас, после у нас...” И като се почна едно готвене, стана “Черешката на тортата”. Събираме се, едни маси се опъват. Всичко беше с хапване, пийване и репетиции.

- По всичко личи, че сте приятели помежду си...

- Ние сме едно голямо семейство. Случва се да се скараме и някой да подхвърли: “Усещам, че много скоро ще се разделим”. След 2-3 дни им казвам - остарявате бавно, неусетно, но това семейство не можеш да го напуснеш. Най-важното е, че прескачаме тези разправии. И когато отидем, както бяхме в Турция, и се закикотим на плажа, ги забравяме. Пеем по бански, събираме всички погледи... (Смее се.) Минахме и през драми, имахме кака, която се разболя много тежко. Всички се обърнахме към нея, след това тя оздравя и се радвахме. Заедно сме, когато някой се разболее, зажени се дете, кръщене имахме скоро, питки се месят...

- Досега накъде са ви водили пътищата?

- Последно участвахме на фестивала “Егейско слънце” в Мармарис, Турция. И, разбира се, пак взехме награда. На него ни покани Дани Василева, която вече няколко години не ни подминава и ние пеем на тези “Разпилени бисери”, които се правят извън България. На тях се събират артисти от балканските страни. Пели сме в Македония, взехме най-голямата награда на един фестивал. В Сърбия, в Бела Паланка, за пръв път направихме самостоятелен концерт с двадесетина песни, беше в една амфитеатрална зала навън.

Една от многобройните награди на гласовитите етрополчанки

След това започнаха да ни правят предложения, изпращаха ни къде ли не. Ходихме и в Ричоне - Италия, и там взехме най-голямата награда на кмета. Няколко пъти сме пътували в Гърция и пак носехме гран при. А когато бяхме във Венеция, както разглеждахме града, на площада с гълъбите в центъра ни дойде настроението и като запяхме... И почнаха - японци, китайци, италианци да ни снимат, а ние си пеем и не ни пука. Някой се пошегува - ей, извадете една шапка бе, да изядем по една пица. Шапка не извадихме, но пица си хапнахме

- Явно имате много весели случки през тези 10 години...

- Ние сме хора на възраст, независимо че сме пели много пъти някоя песен, можем да забравим текст. И почва едно мрънкане, на което правим нещо на сцената, уж че е нарочно... Няколко пъти, когато пътуваме, се е случвало да забравим кое е мястото, към което сме тръгнали. Голям смях пада. И когато трябва да си избираме тоалети, сме много смешни. Искаме да сме секси, роклите да ни прикриват и да изглеждаме млади, а то не може да станем на 40 и сме като кокошки... Аз държа на общата линия в облеклото, да имаме имидж на дами на града. Е, накрая стигаме до консенсус. 

- А кои са ви любимите песни?

- Винаги откриваме с “Добър вечер, приятелю млад...”, тоест “Една българска роза”. Аз написах няколко песни с хубав аранжимент на Даниел Борисов - едно момче, което много ни помага. “Любимото Етрополе” е по мой текст и музика и се превърна в нещо като химн на града. Пеем и песни на “Тоника”, хумористичните, изобщо все любими български песни. Сега правя поредния си личен албум, ще се казва “Вили Рай”. И съм решила да поканя като гости и “Ретротон”, а и моите малки ученици. Да направим едно светло петънце, което да остане във времето. 

Пели сме на всички мероприятия в града през годините. Първо ни подкрепяше предишният кмет Богомил, бог да го прости, а сега и новият - Димитър Димитров, който е по-млад човек, но на него дължим много. Мога да кажа, че читалището се превърна в културен център на Етрополе. Една голяма палитра от дейности. Младите хора, 100 и кусур деца, играят в танцовата трупа, която води Калинка Пушкарова. Те също пътуват по света. Имаме школа по пиано, гъдулка, акордеон, театрали... Въобще в читалището става купонът. (Смее се.)

Валентина ИВАНОВА