Преди година над 300 златотърсачи се събраха на национален събор край поречието на река Арда, за да участват в състезанието за търсене на късчета благороден метал. Всеки от участниците носи в ръцете си т. нар. капани на драгите, благодарение на които сред пясъка и камъните могат да се открият от самородните късчета на ценния метал. И при най-големия късмет обаче при тези условия могат да се добият не повече от 15 грама злато. А за онова, което се говори за тоновете злато, които се криели някъде тук, разказва един от местните хора - Генчо Вълчев.


Преди повече от 50 години тук, из селата край Арда, обикалят няколко американци и вдъхновено разправят на местните хора за тези тонове със злато, като заявили, че само те можели да предложат необходимата техника за откриването на тези златни жили. Преди това обаче хитрите американци разпръснали златни късчета из пясъка и местните хора се връзват на въдицата за несметните количества жълт метал. Заявяват техника за около 50 милиона, като на американците дават парите предварително. И до днес чакат доставката за модерното американско оборудване, което да ги направи богати чрез добива на самородно злато. А иначе 

легендите за тонове злато се преплитат с обикновените човешки истории на днешните златотърсачи, 

които продължават да пресяват пясъка и камъните по поречието на Арда. Вече няколко години из Южна България се носи слухът, че най-върлият златотърсач - Страхил Шуманов, за кратко време събрал една торбичка златен пясък по течението на река Арда. Говори се още, че някои от иманярите наемат жилища в Маджарово или направо ги купуват на смешни цени, за да са по-близо до т. нар. златни находища. Преди двайсетина години малкото градче Маджарово изведнъж опустя, защото закриха рудника и хората просто нямаше къде да си вадят хляба. Тук е едно от малкото места, където се въдят прословутите царски орли, но това не носи никакви облаги за местните жители. За съжаление, от Маджарово изчезнаха не само хората, но и прословутите царски орли, които бяха причина в България да дойдат един куп пари от Белгийското кралско дружество за защитата на редките птици. Но един Господ знае къде отидоха тези пари и защо останаха толкова малко двойките царски орли.
За разлика от птиците обаче днес хората започнаха да се връщат в този край. Някои от тях заради приказката, че златотърсачи пълнят шепите си със златен пясък по долината на Арда. Тук, с тайната надежда да намерят по-големи късове от благородния метал, идват и много чужденци.



Преди месец тръгна слухът, че 

германец попаднал на самородна златна жила и веднага след това изчезнал 

Никой не знае къде е отишъл и колко злато е отнесъл със себе си. Само се знае, че германецът доста време се въртял около местния златотърсач бай Страхил Шуманов, докато научи занаята. Нашенецът взел, че му показал къде се намира река Кутжилишка, най-златоносната река в България. Преди години бай Страхил е вадил от пясъка на тази река по 40-50 грама злато за кратко време. Попадал е и на по-едри късчета. Днес обаче всичко наоколо е опоскано от пишман златари. Носят се слухове, че двама чужденци отмъкнали цели торби със златни късчета, събирани по поречието на златоносните реки в местностите “Глухите камъни” и “Окопа”. И докато български и чужди златотърсачи с пот на челото събират песъчинка по песъчинка от благородния метал, друг вид “златотърсачи” вече трета година ровичкат по нощите в древния гранитен комплекс “Мечи чал” край Тополовград. Въоръжени със стотици килограми взрив, уреди за нощно виждане и необходимата техника, те вече са успели да изтърбушат хиляди тонове скална маса. Легендите, които се носят за несметните златни съкровища, заровени някъде в Сакар планина, карат иманярите да копаят всяко по-изпъкнало място. Още повече че на прословутия димитровградски битак може да се купи и иманярска карта за заритите съкровища в Сакар планина, уж рисувана още при царуването на цар Иван Александър. 

Тук са върлували и четите на Индже войвода и Кара Колю, а кой не знае легендите за тях. Те нападали цели кервани със злато и закопавали плячката нейде из Сакар на труднодостъпни места. Благодарение и на фалшивите карти, които имитират истинска кожа отпреди векове и се продават само срещу 5 хиляди лева на димитровградския пазар, тракийското светилище “Палео Кастро” е обърнато цялото камъче по камъче.

Тодорка НИКОЛОВА, Маджарово
/вестник "Над 55"/