Празникът на черешата в Кюстендил отново привлече хиляди туристи, но наред с традиционните сергии и празничната атмосфера, все по-голям хит става една нова практика – споделеното бране. Поради хроничния недостиг на работна ръка, местни производители отварят овощните си градини за посетители, които могат сами да наберат плодове срещу символично заплащане.
В масив край село Пиперков чифлик гостите получават и бърз урок по овощарство. Стопаните обясняват, че черешите задължително трябва да се късат с дръжките. Ако се откъснат без тях, плодовете омекват бързо и стават негодни за съхранение, което налага незабавното им изяждане.
Сред ентусиастите с касетки в ръце са основно семейства от София. Те споделят, че високите цени по столичните пазари и желанието да покажат на децата си откъде идва храната са основните мотиви да прекарат уикенда в градината.
В ефира на NOVA Татяна Панова разказа, че преживяването съчетава приятна разходка сред природата с внучката ѝ и бягство от скъпотията в големия град.
Брането на плодове обаче бързо променя представата на градските хора за фермерския труд.
След няколко часа под слънцето посетителите признават, че поддръжката на подобен масив е изключително тежка, и изразяват съжаление, че прекупвачите изкупуват продукцията на безценица, а по магазините цената скача до 10 лева за килограм.
Малката Мария също потвърди, че задачата не е лесна, тъй като плодовете постоянно падат от ръцете ѝ. Друг посетител, Панко Панов, допълни с усмивка, че плановете им да напълнят три касетки бързо са се свили до две, но уроците по честен труд сред природата си заслужават.
Идеята за тази инициатива е на проф. Димитър Домозетов. След като пролетните слани за поредна година унищожават част от реколтата, той решава вместо да остави малкото останали плодове на птиците, да покани хората в градината си.
За него символичната такса или усмивката на децата са по-ценни от търговската печалба, защото вярва, че подобни спомени остават в сърцето за цял живот.
Професорът използва случая да обърне внимание и на системните проблеми в сектора. Според него е крайно време държавата да промени концепцията за подпомагане на земеделието, като започне да субсидира реално произведената и реализирана продукция, а не просто притежаваните декар площ.
По думите му само така фермерите ще имат реален стимул да произвеждат качествена българска храна.
