С болка, страдание и неприятелство ли бяха посрещнати българските “окупаторски” войски? /1941 г. бел-ред./ Още преди тяхното влизане в Македония властта в по-големите градове и села беше превзета от самоорганизирали се от най-почитаните граждани в селата и градовете /Български акционни комитети/.
Спомените на все още живи хора, снимки и за щастие километри запазена кинолента показва нещо съвсем друго. Показват стотици хиляди радостни хора, които излизат по тротоарите и по улиците, по които минават българските войски. Показват килими от цветя, с които бил постлан пътят, по който минавали те. Показват прегръдки, целувки и радостен плач на роднини, които се срещат след дълги години. И рид, постлан с български знамена.
Поинтересувах се откъде са намерили тези знамена, тъй като знаех, че през 1918-1941 г. за притежание на българско знаме наказанието е било в най-добрия случай дълги години затвор. Едни ми казаха, че са ги криели в мазето, други – по горите. Най-оригиналния начин обаче измислили хората от едно малко градче в Източна Македония. Те разделили на всяко семейство по три копринени парчета платно в един цвят – на едни бели, на други червени, на трети зелени. При обиск сърбите разбира се не можели да намерят цели български знамена. В деня на влизането на българската армия жените се събирали по три, съединили набързо парчетата платно в знамена – по едно за всяко семейство.
В Охрид и днес се разказва като виц как жителите от село Велгощи през 1941 г. не яли ябълки, макар че селото е овощарско. Тъй като нямали цветя, те накършили разцъфтелите ябълкови клонки и с тях постлали няколко километра от пътя Ресен – Охрид, откъдето дошла българската войска.
В Прилеп възрастен човек се хвърлил под колелата на един танк, който за щастие успял да спре, преди да го прегази. “Защо да живея повече", казал старият човек, "дочаках българската армия”.
Колкото и невероятно да ви се струва, това е мнение, публикувано във форума в македонския вестник “Нова Македония” на 15 февруари към исторически фейлетон “Македония на сръбско-гръцкия пазар” на Цветан Станоевски. /БЛИЦ