Роднини, приятели, колеги и политици, журналисти си взеха последно сбогом с писателя Виктор Пасков във фоайето на Народен театър „Иван Вазов“.
Със смъртта на Пасков българската литература губи един много оригинален, много дълбок, много смислен творец, писател, който не е просто национална ценност, той беше европейска величина, имаше своето признание в много европейски страни, каза пред журналисти президентът Георги Първанов, който поднесе цветя и се поклони пред тленните останки на Пасков. Според държавния глава Пасков е бил и голям патриот - в европейския смисъл на думата, широко скроен човек.
Иван Гранитски прочете траурно слово. Виктор Пасков си отиде на Велики Четвъртък, а днес го изпращаме на Празника на българската книга. Гранитски разказа пред журналисти, че часове преди да почине, Пасков му се е обадил от Берн и в "покъртителен разговор" е помолил да бъде уредено погребението му, което да бъде в близост до приятеля му Христо Калчев.
Виктор Пасков почина на 16 април в Берн на 59-годишна възраст, след мъчително боледуване - рак на белите дробове.
Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 г. в София. Завършил гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свирил е в джазови формации, работил като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. В периода 1980-1987 г. е редактор в „София прес" в излизащия по онова време на чужди езици седмичен вестник „Софийски новини". От 1987 г. става редактор в Студията за игрални филми "Бояна". В началото на 90-те години живее в Париж. Като литератор Пасков дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Публикува разкази и новели в литературните периодични издания. През 1987 г. прави сензация с повестта "Балада за Георг Хених", която е едно от най-значимите произведения на съвременната българска литература. През последните години заемаше поста съветник по културните въпроси в българското посолство в Швейцария. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
