След броени дни прочутата по цял свят народна певица Янка Рупкина ще навърши 84 г. Нито възрастта обаче, нито това, че неотдавна преживя тежък здравословен проблем, могат да спрат тази енергична и огнена жена за дълго у дома, с плетка или пред телевизора. Янка не престава да работи - изнася концерти у нас и в чужбина, участва в журита, снима се за телевизията и какво ли още не. 

Готова е да попее дори на пазара, щом продавачите я помолят. Неотдавна в ютюб се появи клип, в който случаен минувач е уловил подобен момент. А колко други интересни случки има в живота й... За някои от тях говорим в интервюто, което тя с удоволствие даде за читателите на “Над 55”.

- Янка, родена сте на голям ден - 15 август, Успение Богородично. Смятате ли, че това по някакъв начин е предопределило живота ви?

- Да, разбира се! Аз съм вярващ човек и съм много благодарна, че съм се родила на този ден. Трябвало е да бъда Мария, но тогава нашите обичаи са били такива, че първото дете се кръщавало на родителите на бащата. Така че аз нося името на баба Яна, майка на баща ми Анастас

- Бързам да ви попитам как сте със здравето, оздравяхте ли вече след сериозния проблем, който ви създаде сърцето?

- Горе-долу се възстанових, щом съм на крака, значи съм добре. Неотдавна ходих в Китен, имаше международен конкурс за млади певци, бях жури. След това бях председател на жури в Павликени, също за млади таланти, после в Попово с мои колежки също бяхме жури в конкурс за млади таланти... Бях и в Германия, там направих един голям хубав концерт. Сега снимаме за телевизиите... Както виждате, вече съм във форма. (Смее се.)

- Понякога притеснявате ли се, че годините летят много бързо и по-голямата част от живота ни остава зад гърба?

-Трябва да ви кажа, доскоро дори не бях се замисляла. Но не се страхувам, защото смъртта е неизбежна. Както сме се родили, така един ден и ще си отидем 

- Правите ли нещо, за да задържите жизнеността по-дълго?

- Не съм суетна и много-много не се грижа за външния си вид, но пак се обличам прилично, защото хората ме разпознават навсякъде. (Смее се.) За здравето взех мерки, използвах помощни средства, а докторите се погрижиха много добре за мен, когато сърцето ми излезе от ритъм. Нека използвам случая да благодаря на медиците в Александровска болница за това.

Знаете ли, аз 50 години от голямата катастрофа не бях влизала в болница. Само един аналгин ползвах. Та те ме спасиха. Там прекарах и Ковид, защото помагах на една жена, чиято сестра починала от Ковид, но тя не е имала възможност да каже на докторите. Бях по-близо до нея и явно съм се заразила. Но няма значение, било е писано. 

Отидох само за сърцето, а прекарах и Ковид

Но вече съм добре. Продължавам да попявам на хората, където ме поканят. Обичам възрастта си, чувствам се прекрасно. И най-важното е, че искам да благодаря на българския народ, че ме подкрепя във всякакви моменти. Благодаря и на Бог, че не ме остави след тази тежка катастрофа от 1971 г. Ще пея не докато мога, а докато мога хубаво да пея. Ще сляза от сцената можеща. Няма да остана да ме съжаляват хората, когато ме гледат и слушат.

- Вече решихте ли как ще отбележите рождения си ден?

- Понеже ми предстоят някои неща да свърша, може би ще е в по-тесен кръг. Ще поканя някои мои колежки, които са останали от живите, и ще почерпя. Затова пък вече мисля за следващата - юбилейна година. Нали започвам 85 г. Готвим голям концерт, който ще изнесем в София и страната. Дано не е за последно! Зависи от това дали ще ми се запази гласът. Надявам се, защото засега нямам проблеми.

6-годишната Янка (отляво) с братчето си и братовчедка си

- Четох, че сте помагали на много случайни хора през годините. А напоследък случвало ли ви се е?

- О, да, имах доста случаи. Спасила съм 6-7 човешки живота на познати и непознати. Последния път беше в Германия. Разхождахме се из града и видяхме как на един човек му стана лошо. Беше паднал по очи. Заобиколиха го много хора, но никой не го пипна. Аз си позволих да помогна, тъй като съм учила за медицинска сестра. Обърнах го, направих му изкуствено дишане. После дойде линейка и го откараха в болницата. Надявам се да е оцелял. 

- Знам, че много обичате децата, имате и правнуче вече...

- Аз имам две внучета, вече големи - Гошо и Ани. Гошо се ожени и ме зарадва с правнуче - Викторчо, едно сладко, красиво момченце. Внучката ми Ани учи и работи в Швеция, чакаме я да си дойде през ваканцията. Наистина много обичам деца. 

Където видя малчугани, им подарявам каквото нося в чантата - някой път бонбони, друг път парички или нещо друго

А понеже баща ми беше близнак, на близнаците особено се радвам. Наскоро подарих на две дечица обувчици. Разбира се, първо попитах майка им дали може. Просто радвам се на дребните неща.

- Явно носите много любов в сърцето си!

- Така е, но и хората ми отвръщат със същото. Случвало се е в градския транспорт баби с бастунчета да ми предложат място да седна. Оттам разбирам колко ме обичат. Онзи ден си стоя на улицата и чувам някой да вика: “Янко, Янко...” От другата страна на булеварда ми махат възрастна жена и дъщеря й. Изчаках ги да пресекат, а бабата започна да ме прегръща. Каза ми, че жива ме е оплакала, когато разбрала колко тежко съм болна. Как да не съм щастлива от толкова много любов, която имат хората към мен?!

- Казвате, че след голямата самолетна катастрофа, в която по чудо оцелявате, имате прозрения. Какво според вас чака българите - добро или лошо?

- Не се страхувам, разбира се, може да се случи нещо лошо, но все пак имам надежда в много хора у нас и извън страната, защото съм била по целия свят. Да се надяваме, че ще се намерят умни политици, които и нас да предпазят. Трябва да сме благодарни на народите, които са ни помагали в миналите времена. 

Моята баба казваше - нов кладенец изкопай, но стария не заравяй

И още - душманин ако имаш, дори да ти е направил нещо лошо, пак му кажи добър ден. Защото не се знае дали в друг момент той няма да ти помогне. И беше права, разбрала съм го от личен опит. Така че, нека да помагаме на всички народи при нужда, но не трябва да си късаме отношенията с дадени държави, които в момента не са ни направили нищо лошо, затова пък в миналото са ни защитавали.

- И накрая, пожелайте нещо на хората, които четат “Над 55”!

- Най-ценното и най-важното е здравето, затова първо него им пожелавам. И кураж! Трябва да бъдем силни и да приемаме нещата такива, каквито са. И да се борим срещу лошото, като се държим здраво ръка за ръка.

Няма да пропусна и политиците. На тях пожелавам да не гледат само своите интереси, ами да се погрижат за целия български народ.

И понеже сега интернет стига до всяко кътче на планетата, а аз имам много приятели по света - на тях пожелавам да не се забравяме, независимо кой къде се намира!

Щрихи към биографията

Иконата на народната песен у нас Янка Анастасова Рупкина е родена в с. Богданово на 15 август 1938 г., но поради трудното възстановяване на майка й след раждането е записана в регистрите с рождена дата 25 август. Певицата казва, че има и трета рождена дата, а именно 21 декември 1971 г. На този ден е голямата самолетна катастрофа, в която група български музикални изпълнители, между които Янка Рупкина, Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов и др., трябва да заминат за Алжир. Повреда в самолета обаче предизвиква инцидент, при който Паша Христова загива. Рупкина остава жива, но е с изгаряния по ръцете.

В семейството й винаги се е пеело, затова и тя самата запява от малка. На 22 г. печели първа награда от събора надпяване в село Граматиково. Сред гостите на събора са и видни фолклористи, които я канят в София на конкурс на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, който Рупкина печели. От 1960 г. в продължение на 30 г. е негова солистка. Прави много записи за фонда на БНР, издава няколко грамофонни плочи в “Балкантон”, снима филми за БНТ. Осъществява модерни фолклорни проекти с трио “Спешен случай”, с композитора Димитър Пенев и с кавалджията Теодосий Спасов. Нейната песен “Калиманку, Денку” в обработка на Красимир Кюркчийски впечатлява швейцарския продуцент Марсел Селие, който я нарежда сред любимите си в поредицата албуми на “Мистерията на българските гласове”. А наградите на гласовитата певица трудно могат да се изброят. 

В края на 70-те години заедно с Ева Георгиева и Стоянка Бонева създават трио “Българка”. С него Янка Рупкина печели световна популярност и представя българското народно пеене по целия свят. Самостоятелно и с триото осъществява съвместни проекти със световноизвестни музиканти, като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън, Линда Ронстад и “Трансглобал Ъндърграунд”.

Любопитен момент от биографията й е, че тя е завършила техникум за медицински сестри в Бургас. С този факт и с вродената й човещина може да се обяснят и не малкото случаи, в които е помагала дори на непознати хора при здравословни проблеми.

Валентина ИВАНОВА