Освен със стотиците роли в театъра актьорът Янко Митев от дете е ангажиран професионално в тържествата по Коледа и Нова година. Затова няма по-подходяща личност, която да поканим за интервю в празничния, последен брой за годината.

Той е роден на 11 август 1957 г. в Хасково. Средно образование завършва в родния си град. Съдбата го среща с професор Атанас Илков. Разказват си вицове, професорът го кани да го изпита в кукления театър. “Кой пък си ти, че ме каниш?”, чуди се младокът. “Атанас Илков, професор съм в Театралната академия”, отвръща капацитетът в кукленото изкуство. 

Янко Митев не му вярва,  та се налага професорът да си покаже паспорта

Препитва младока в продължение на два часа. “Това го можеш, онова - не!”, преценява той. Привиква директорката на театъра и й казва да назначи Янко Митев за стажант-артист. През 1997-а Янко, вече на 40-годишна възраст, завършва НАТФИЗ. Твърди, че му било скучно в академията, защото вече имал натрупан актьорски стаж. 

- “Весела Коледа, приятели мои!”... Колко години отправяте този поздрав към децата, г-н Митев?

- И аз не знам. Може би от времето на динозаврите. Още като ученик се превъплъщавах в ролята на добрия старец, който раздава подаръци. Дядо Коледа според мен всеки го носи у себе си. Актьорите, които играем Дядо Коледа, сме странни хора - много си обичаме работата, много си обичаме децата. Нашите джуджета са родителите, които купуват подаръците.

 

- Коя все пак е първата ви среща с тази добра, ведра роля? 

- Като малък в училище бях обикновено джудже, движех се по определен маршрут в новогодишните празници. Първата ми изява вече като Дядо Мраз бе през 1961-ва - годината, когато Юрий Гагарин полетя в Космоса. Комсомолското ръководство видя в мен нещо артистично и получих повишение в Дядо Мраз. Залепиха ми бяла брада от сурова коприна, надянаха ми перука. Обуха ме с кожени офицерски ботуши от Дома на народната армия.

Облякох тежък вълнен червен халат. Първият ми хонорар бе 7,80 лв. Ученик със собствени средства! Чувствах се богат! И в казармата по заповед отгоре облякох червените дрехи на Дядо Мраз. Трябваше да представя армията за някакво шефство с гимназия в Плевенско. Нищо не ми платиха, ама получих отпуск. 

Около мен пърхаха доста Снежанки 

- Споделете най-неочакваното преживяване на Дядо Мраз!

- Раздавам на децата подаръците, те ми казват стихчета. Дойде едно детенце и ме пита: “Дядо Мраз, може ли на руски?”. Може, че как да не може. Дядо Мраз ако не знае руски, кой ще го знае!? Че като започна онова детенце: “Дед Мороз, Дед Мороз, с бородой из ваты, ты подарки нам принес, педераст проклятый”. Онемях! Разсмях се! 

На финала на тържеството изпращам и майките, и децата. Идва при мен една майка и започва да се извинява: “Дядо Мраз, Дядо Мраз, простете, чичо му е виновен, тия рускини в Коми му изпиха акъла”. Стана ми още по-смешно и весело. Минаха много години. Неотдавна бях Дядо Коледа при лекарите в Хасково.

Измъкна се един мъж, хубаво облечен, види ли го Армани, ще коленичи пред него. Застана пред мен и сподели: “Дядо Коледа, някога съм казвал пред вас стихотворение, пак ми се иска!”. Добре, давайте, отвръщам аз. Изръси същото стихотворение с педераста. Малкото момченце пораснало, станало лекар, работи за някаква фармацевтична фирма за цяла Източна Европа. 

- Дядо Коледа, освен подаръци, носи добро настроение, нали? 

- Да. Пазя весел спомен от срещите ми в ромската махала. Празнуваме в училището. Децата ми подготвили програма. Оглежда ме един родител от квартала и ме пита риторично: “Какъв Дядо Коледа си ти? Никакъв!”. Защо?, питам го на свой ред. “Тук при нас, в малцинството, дядо е на 30 г. Ти си прадядо Коледа!”

Спомням си, поканиха ме в дома на един адвокат да занеса на детето му подарък. То, гледано детенце, бабата край него, никъде не излизало. Лишено от социални контакти. Като ме видя, се скри под масата. Половин час не мога да го успокоя и да му дам подаръка. 

А колегата Румен Киряков едно време в Симеоновград го сложиха на една бойна машина, облечен като Дядо Мраз, върви по улиците и хвърля бонбони, голяма радост наоколо. 

- Никога ли не ви е било тъжно в ролята на добрия старец?

- Случвало се е. Отидохме да играем благотворително в Дом “Марина” в Хасково. Като видях болните деца с увреждания, гърлото ме сви. Седмица не се оправих после. Мъка! Станахме големи приятели с тях, всяка година ме канеха. Трудно ми беше, но се справях. Радост да донеса на душичките им. Нали съм най-добрият старец. 

- Дядо Коледа обаче се жертва в името на другите - вместо да си е у дома, при своите, на най-хубавия празник е сред чужди хора. 

- Е, такава ни е професията. Но при визитите ни се случват и неочаквани обрати, от които си вадим поука. Помня, гостувам в семейство, давам на едно детенце подаръка, ботушки. То като ги погледна, като сбърчи вежди и се намуси, тресна ги в земята. Детето си иска играчка, а те му купили ботушки!

- Издадохте книга - “Ненаиграли се”, с ваши куклени пиеси.

- Става дума за моя труд от последните 15 години. Като актьор, режисьор и драматург имам богата биография. Книжката съдържа девет куклени пиеси. 

Щастлив човек съм аз, мои пиеси се играят на много места, а децата ги харесват

След финала на всяко представление в залата настъпва празник. Повечето от тези мои творби са се играли и в чужбина, там са представяли България. Сред тях има и наградени за драматургия. Щастлив Дядо Коледа!

На хасковска сцена

- Книжката съдържа и пиеси с коледни мотиви?

- Да, две от тях. Едната получи специалната награда за драматургия “Стефан Чирпанлиев” на фестивала в Ямбол “Михаил Лъкатник”. Идеята ми дойде от една невероятна детска авторка, Петя Кукудева. Тя беше ходила в Исландия, където нещата с добрия старец са съвсем различни. Не идва той, а 13 трола и една черна опасна котка. Те не раздават подаръци, а правят страшни гадости. Оставят ти гнил картоф в обувката, крадат ти млякото. Пакостници. Накрая пристига Дядо Коледа. Идеята много ми хареса, затова написах пиесата. Тя е за някой по-голям театър, защото става дума за 13 трола. Аз ги посъкратих малко, но все пак е много опасно да ти влязат в къщата и да ти потрошат всичко. 

- Какво ви вдъхновява сега?

- Ех, вдъхновяваха ме жените, ама... 

Май трябва да дам държавата под съд за сексуална безпомощност 

Днес ме радват срещите с децата. Те ми дават стимул. След 40 години работа в кукления театър съм усвоил езика на децата. Говорим си с някои режисьори за мои пиеси, а те казват: “Като че ли ти е бъбрива пиесата”. А после коментират: Абе, тя не била бъбрива, децата слушат и гледат, май си хванал техния език?

- Променят ли се възприятията на децата? 

- Децата са си деца. Очакват да получат онова, което им е интересно. Имаше период, в който на родителите им правеше удоволствие да се покажат на другите - купуваха безумни, огромни подаръци, разни мотори и джипове, които едва ги повдигах. Камо ли да влязат в чувала. Сега нещата се поуспокоиха. Най-добре е на децата да купиш подарък, от който те се нуждаят. Не дрешки и ботушки като онези, дето хлапакът ги хвърли на земята. Може да е подаръче като кибритена кутийка, но да е любимо. 

Трябва да познаваш характера на детето, за да си наясно какво иска то, какво би го зарадвало за Коледа

Никога не съм мислил, че ще пиша книги. Но като се народиха внуците, като проходиха и запърхаха около мен, дойде ми хъс да хвана перото. Свързах се с издателката Румяна Емануилиду и на бял свят се пръкна малкото книжле “Капчици смях”. Хем ми е странно, хем хубаво, когато срещна дете, а то ми рецитира нещо от книжката. Тя вече не е моя, а на децата. Да правят с нея, каквото искат.

- Трудна ли беше преквалификацията на Дядо Мраз в Дядо Коледа?

- О, не, тя стана със заповед отгоре. В началото ми беше странно - веднъж ми кажат Дядо Мраз, после - Дядо Коледа. Както при прехода от “другарка” към “госпожа”. Всичко улегна. 

Май вече хората не си спомнят за Дядо Мраз, но някои на моята възраст питат за Снежанка 

- Много Снежанки ли сменихте?

- Не бяха малко, но вече си имам Коледна фея. Снежанка остана в някаква дискотека в Сибир и си е там! 

Внучката и куклата са облечени еднакво!

- Г-н Митев, да кажете нещо за сегашната баба Коледа, тоест за вашата съпруга?

- Срещнах я преди 43 години, взех я млада и хубава коледна фея. Какво толкова ме омагьоса, та до днес сме заедно! Свястна жена, ама не случи на мъж. То това си е мъка, всички да обичат мъжа ти. Имаме си голям син, който дали случи на родители, не знам, но е свястно момче! Тая година трета магистратура придоби. Дали ще учи още - и това не знам. Има си жена и две деца. И снахата е свястна! А внукът и внучката са най-голямата радост! 

- Ако знаех, че е толкова хубаво да имаш внуци, деца нямаше да правя! Направо внуци

Две от пиесите съм посветил на тях. На премиерата в Шумен на “Закуска за принцеса” пратих снимката на внучката на сценографката Емелияна Тотева и тя направи куклата да прилича на нея! Нали е прототип. На големия поклон на премиерата внучката излязла да се поклони - майка й я облякла със същата рокля като на куклата. Да се чуди човек толкова късмет откъде? Ако ги питате внуците обичат ли дядо си, какво мислите, че ще отговорят?

- Сигурно ще кажат, че ви обичат!

- И аз така мисля.

- Разкажете нещо за ролите ви в театъра, нали те са вашата визитна картичка.

- Ролите ми са повече от сто и петдесет, всички си ги обичам. Но считам за постижения тези, когато театърът е печелил награди. Наградите не са малко и не са само в България. Представяли сме се успешно в Италия, Франция, Сърбия, Румъния, Русия. Имаме много награди и от фестивали. Обикновено съм с колежката Силвия Предова, невероятна актриса. С нея сме тандем трепач! Пак много се хваля... а не трябва! 

Дядо трябва да е скромен и да не се излага пред внуците, пък и пред всички деца. След 45 години работа в театъра излязох в достойна пенсия... Но сега си пиша една история за дядо, който иска да се запише в детската градина. Ще направя моноспектакъл. Не ми се разделя с децата, но ще го играя по-рядко и с голямо удоволствие.

Нели СТЕФАНОВА 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук