Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Тайванските Белоградчишки скали! Наричам така природния геопарк “Йелиу” на североизточното крайбрежие. До него се пътува около час с автобус. Тук отново изпадам в потрес от порядките. В метална кутия до шофьора всеки пътник пуска необходимата сума. Никой не следи колко точно. Очевидно разчитат на прословутата местна честност. Представям си колко метални копчета и стотинки от соцвремената щяха да намират в автомата, ако беше у нас.

Пътят до “Йелиу” е дълъг, но не и скучен - в рейса се качват какви ли не люде. Ученичета с огромни раници, студенти, които веднага вадят лекциите и трескаво започват да четат, мили бабки с големи пъстри торби.

Геопаркът е образен пример как няколко изваяни от природните стихии камъка, далеч от представителността на Белоградчишките скали или Побитите камъни, могат да бъдат превърнати в сборище, което поглъща и изплюва хиляди туристи дневно. В превод от езика на племето пинпу Йелиу означава “Дяволският нос”.

Останалото е игра на природата, няколко приличащи на каменни сюнгери скали, кътчета за отмора, вишки за по-добри панорамни снимки и... стройна организация, разбира се. Туристопотокът се направлява и контролира от всевиждащи охранители, които те насочват към образувания с поетични имена като “Главата на кралицата”, “Сладката принцеса”, “Гъбите” и “Джинджифилови курабийки”, но основната им задача е да попречат на гостите да се катерят по ценните скали в мечтата за по-изразително селфи.

Първото ми впечатление обаче е, че няма нужда да летя до Марс, за да се потопя в типичния за Червената планета пейзаж.

“Йелиу” е разположен на едноименен нос, който навлиза в морето на 1700 метра. Признавам, че всяка гледка ми се струваше свръхестествена. А “подправено” с интересните имена и отличната организация, въздействието се усилва многократно.

Скалните образувания са придобили причудлив вид - едни напомнят на сюнгери, други на свещи с пламък, трети на пантофката на Пепеляшка, на фунийка със сладолед. Вече май споменах най-известната фигура - “Главата на кралицата”, заради близкото й сходство с гордия профил на Нефертити. Всяко скално название наоколо има романтичен уклон: “Синовна почит”, “Птичата скала”, “Дебнещият леопард”...

Нито едно от тях не е творение на човешка ръка. Морските вълни, мусонните ветрове, дъждовете и слънцето са основните ваятели на податливия варовик с леката намеса на геологичните процеси. На остров Тайван има 13 угаснали вулкани, но тук подземните процеси са доста гневливи и затова често има и земетресения.

Според работниците в резервата фигурите са вписани в класьор по разновидности - тип гъби, тип свещи, медена пита, джинджифил, карстови врани, тофу...

Интересна е историята за образуването на кръглите дупки в скалите. Незнайно кога морска вълна е донесла различни по размер камъчета. Минавали векове, камъните се вбивали във варовика и дълбаели все по-дълбоко, образувайки гладки отвори. В дупките се завъждали водорасли, заселвали се рибки и рачета, които със своите перки и щипки подпомагали шлифовката. После морето отстъпило и хоп! - появили се странните кладенци с почти равни кръгли гърла, в които могат да се открият хилядолетни фосили.

Бреговата линия на геопарка е прорязана от заливчета, пропасти, подводни пещери, които са доста опасни за посетителите и затова са оградени отдалеч с червен кордон. На пазачите още им виси като обица на ухото случай отпреди десетилетия. През 50-те години на ХХ век огромна вълна отнесла от скалите беззащитен студент. Смел очевидец на случката скочил във водата да го спасява, но и той бил засмукан. Двамата загинали, а в парка им издигнали паметник.

Ерозията, която е образувала странните фигури, обаче продължава да действа неумолимо ден и нощ. И не може да бъде спряна. Природата винаги побеждава човека. Реална е опасността фигурите да се променят до неузнаваемост или да изчезнат напълно. А учените все още не са измислили друг начин как да съхранят този уникален резерват, освен да направят копия на изваянията. Което е хитро, но изобщо не е същото.

Отново си отбелязвам какви царе на организацията са тези тайванци. Превърнали са разхвърляните скали на “Йелиу” в стройно дирижиран оркестър. Влизаш от един вход, вървиш чинно по маршрута с леки отклонения в кътчетата за почивка, качваш се на специални вишки, откъдето да направиш безсмъртни снимки от високо или да погледнеш камъните през телескоп.

Докато се усетиш, си извъртял всички природни творения и тълпата те изтласква към изхода, точно срещу който е разположен лунапарк с водни атракции с тюлени и делфини. За жалост, нямам време да ходя на цирк, защото съм намислила да изкарам последния си следобед в близкото до Тайпе курортно селище Байшаван.

Магдалена Гигова