Йълдъз Ибрахимова е родена в България на 8 април 1952 г. От 1993-та живее в Турция. Но и в двете страни е наричана с обич “звездата на България и Турция”. Тя е една от най-популярните изпълнителки на джаз у нас. Изпълнява също български, турски и цигански фолклорни песни, руски романси.
На 10-годишна възраст Йълдъз Ибрахимова започва уроци по пиано и солфеж в Детската музикална школа в София, по-късно продължава образованието си в Музикалното училище. Завършила е Теоретичния факултет на Музикалната академия в София, специалност оперно пеене. Притежава уникален гласов диапазон, обхващащ четири октави и перфектна вокална техника.

По време на така наречения възродителен процес през 1985 г. тя е принудена да приеме името Сузана Ерова
Под това име концертира с формациите “Джаз линия” и “Акустична версия”, а за един сезон е и солистка заедно с Теодосий Спасов на “Бели, зелени, червени”. В тази връзка певицата разказва две любопитни истории.
- През 1990-а ми връщат името и отново съм си Йълдъз Ибрахимова. Тогава бях с нов имидж - различна прическа, цвят на косата, т. н. Имах концерт в НДК.

Емоционална вечер, чудесна публика. След изпълнението при мен идва мой приятел - музикант, който, смеейки се, споделя: “Бях седнал на последния ред. До мен бяха момче и момиче на по 15-16 години. Почти през цялото време те се нервираха, само дето не те изпсуваха”. Много се изненадах от тази реакция... “Какво им направих?” - учудих се искрено. А той обяснява: “Възмутени повтаряха: “Как може?! Тази певица имитира Сузана Ерова!”.

На темата с името ми имам доста подобни случаи, които звучат като анекдоти. Ето още един, този път в Гърция. През 80-те години с формация “Джаз линия” направихме много турнета там. На едно от тях имахме концерти в Атина - беше през август, почти всяка вечер, на открито. Спечелихме си и фенове, които много често идваха да ни слушат. Един от тях, запален джаз любител, веднъж ни покани на гости у тях. Прекарахме хубава вечер. След 1990-а отново съм в Атина - по повод откриване на културен център.

Имаме тържествен концерт с група музиканти от няколко европейски страни. След събитието приемаме поздравления. Един от зрителите ми казва: “Аз познавам една българска джаз певица, казва се Сузана Ерова. Бил съм на много нейни концерти, идвала ни е на гости с група български музиканти”. И продължава да реди хвалебствия по “неин” адрес. Толкова съм изненадана, че не мога да промълвя и дума. Изведнъж се сещам - ами да, това е Йорго! Но не се издавам, изненадата ми преминава в любопитство.

“Познавате ли се с нея? Къде е тя сега?” - пита той. Отговарям: “Да, живее в Анкара и от време на време си идва в България”. Той продължава: “Виждали ли сте я скоро?”. Аз не се давам: “Да, съвсем наскоро”. Йорго започва да ме гледа по-внимателно, а на мен ми става все по-забавно. Каква ситуация! “Познавате ли я отблизо?” - пита пак. А аз: “И още как! Едва ли има някой, който да я познава по-добре от мен! Тя - това съм аз”. Той ме поглежда изумен и се отдалечава безмълвно.
С майка си и дъщеря си Суна

Първото й отиване в Турция е през 1990 г. 

Има покана за няколко концерта в Истанбул. Оттогава често започва да ходи на турнета. При едно от тях приятел дипломат я запознава с Али Динчер - по това време един от най-младите депутати в парламента от Народнорепубликанската партия на Кемал Ататюрк. Така започва тяхната история.

- Покани ме на обяд в ресторанта на парламента. Беше поканил и една от най-известните журналистки да вземе интервю от мен. Направи ми впечатление като изключително ерудиран човек - той страшно много четеше, имаше изумителна памет и страхотни познания в изключително много области - литература, изкуство, история... Като го гледах на тази първа наша среща на обяд, си помислих: съпругата на този човек с какво ли се занимава, аджеба? Не знаех, че не е женен.

И през ум не ми мина тогава, че след една година аз ще бъда тази жена. По това време аз толкова много пътувах, че въобще нямах в главата си мисълта за женитба. Имах много проекти в Париж, почти не се задържах в България. По-нататък, когато имах концерти в Истанбул и Анкара, започнахме да се виждаме. Опознахме се...

Двамата сключват граждански брак в Копенхаген през 1993 г.

Ражда им се дъщеря Суна и имат прекрасно семейство. За жалост, турският политик, също от български произход, се разболява твърде млад и умира. Йълдъз и досега не може да приеме страшната истина.

- Той беше много здрав човек. В здравния си картон до този момент нямаше нито една болест и нито едно изписано лекарство. Неговият род са все дълголетници - дядо му починал на 104-годишна възраст, баба му - на 98.
Шест месеца след като Али си отиде, кметът на Анкара нарече един огромен прекрасен парк от 70 000 декара на негово име, и то точно в квартал “Батъ Кент”, който мъжът ми, 30-годишен, когато е бил кмет на Анкара, е построил. В парка има 6-метрова статуя на Али в цял ръст.

През годините често ходим с дъщеря ми Суна там и ни е много приятно, когато виждаме как минават хора и, хванали децата си за ръка, се спират да им обясняват кой е този човек. Суна изпитва голяма празнина от липсата на баща си. Трудно е...

Звездата преживява тежко смъртта на съпруга си и прави огромно усилие, за да се върне отново на сцената. Освен в кариерата, намира опора в дъщеря си, която вече е голяма и също е открила своето призвание в музиката. Колкото до чувствата, които изпитва към страната, в която се е родила, Йълдъз споделя:
Невероятната симбиоза - Ибряма и Йълдъз

- Носталгия изпитват тези, които си идват веднъж в годината или на 10 години веднъж, или въобще не могат да дойдат. Аз често си идвам с различни проекти и живея в съседна страна. Да му мислят тези, които живеят далече от България. Много често се чуваме и виждаме с мои приятели и близки. Голяма част от моите роднини са пръснати по света. Брат ми живее в Щатите, имам братовчеди в Тунис, в Израел, във Франция... Аз тук съм родена и израснала, не се чувствам чужденец. По-скоро съм космополитна личност. Защото когато минавам границата, не усещам някаква разлика. Вдигнала съм границите в себе си, доста широко скроен човек съм.

Името Йълдъз означава “звезда”, което може би е предрекло невероятните й постижения в кариерата. Артист и човек, отдаден на нейно величество Музиката, способен да разбива стандарти и октави.
 
Щрихи към портрета

Йълдъз Ибрахимова е завършила Софийската музикална академия със специалност оперно пеене. Дебютира на сцената през 1975 г. с джаз квартета на Марио Станчев. През 1998 г. печели наградата на турското списание Jazz за вокалист на годината. През същата година е удостоена с приза “Баларт” на сдружение “Българска духовност” за изключителен принос към приобщаването на балканската към световната култура.

Истинско предизвикателство са участията й на фестивалите в Инсбрук (Австрия), Мюлюз (Франция) и Варна (България), където прави вокална соло програма от 90 минути без никакъв музикален съпровод. 
Участвала е в турнета в над 30 страни в Европа, Северна Америка, Азия и Африка, включително Щатите, Мексико, Корея, Япония, Испания, Франция, Германия, Италия, Унгария, Турция, Холандия, Швейцария, Австрия, Чехия и Словакия, Русия, Сърбия, Македония, Словения, Хърватско, Молдова, Армения, Украйна, Алжир, Тунис, Кипър и други.
 
Гласът й може да бъде чут като съпровод на “златните момичета” на Нешка Робева и в спектакъла й “Двата свята”, както и във филмите “Акатамус” и “Мера според мера” (реж. Георги Дюлгеров), “Лабиринти” (реж. Анри Кулев), в много анимационни и документални филми.

Ива ВАЛЕНТИНОВА