Тромпетистът Йордан Йончев - Гъмзата е роден на 26 януари 1976 г. във Видин. Родовият му корен е от с. Гъмзово. Първите му занимания с музика са от 9-годишната му възраст, когато се увлича по ударните инструменти. Средното си образование завършва във Военното музикално училище, специалност “Тромпет”. Свири във военни и духови оркестри до 1997 г., когато инцидентно замества отсъстващ музикант от музикалната формация “Ку-ку бенд” и остава като титуляр до сега.

Свири във всички музикални стилове, композира мелодии към песните в “Шоуто на Слави” и прави солови изпълнения по време на предаванията и концертите със Слави Трифонов. Изключително успешни са импровизациите му по познати мелодии и дуетните му изпълнения с водещия на шоуто и свои колеги. Семеен е, има двама сина.

Предлагаме ви част от споделеното от него в подкаста “Зад кадър” на YouTube канала Lyubomir Filipov.

Как започна да свири малкият Данчо на тромпет?

- Това е съдба. 

Моят прадядо и дядо ми по майчина линия са тромпетисти

Не знам дали ми е в кръвта, но вкъщи навсякъде имаше тромпети и едно дете към какво да посегне!? Вероятно, ако бяха други инструменти, щях към тях да посегна. Аз съм от село Гъмзово и покрай мен имаше голямо текучество на музиканти. По нашия край в Северозапада във всяко село си имаше духова музика, която при нас много се тачи, за разлика от Югоизточна България, да речем. Това са факти, история. Все пак България е дълго време част от Османската империя и нашите фолклорни инструменти нямат нищо общо с класическите, които първо са познати в Централна и Западна Европа. А тромпетът е класически, не фолклорен инструмент. И след Освобождението тези инструменти се привнасят у нас в услуга на армията, за военните оркестри.

- Точен спомен имаш ли кога за първи път хвана тромпет и изкара тон?

- Някъде в първи клас. И беше абсолютно безуспешно. Това много гневеше баба ми, защото малко, упорито, пълно дете (аз бях леко пълен като дете) беше намерило един руски тромпет на тавана и започва едно надуване по двора под тоя орех, под оная череша, между 2 и 4 във времето за почивка. Та баба ми имаше скандали със съседи и така, това са ми първите спомени и опити с тромпета

- Професионално кога започна да свириш?

- Проявявал съм всъщност от малък музикалност, защото съм бил и барабанчик. Всичко е някакво провидение, съдба. Аз учех ударни в детска музикална школа във Видин, паралелно свирех на тромпет вкъщи само местен фолклор, учих елементарна теория и солфеж след 4-ти клас и бях барабанчик на Гъмзовската духова музика. Впоследствие родителите ми решиха да прекратя с ударните инструменти.

В 8-и клас усилено изучавах класически тромпет и кандидатствах в София в тогавашното Военно-музикално училище със стратегическата цел по онова време, защото никой не подозираше демократични промени у нас, да уча на държавна издръжка там 4 години, след което да кандидатствам в Централния военен оркестър, както и направих, което си е държавна работа първа категория и носи висока пенсия, евентуално ведомствено жилище и млад пенсионер на 45 години. Но... (смее се), както обикновено става в живота, той има други планове за теб. Когато кандидатствах в училището, настъпиха демократичните промени у нас.

- И в училището си учил да свириш класика, класически тромпет?

- Нека бъдем безкрайно откровени. 

Аз не съм тромпетист на високо ниво. Аз съм добър чалгаджия! 

Това трябва да е ясно за всички. Защото обичам тази музика, уважавам всяка друга, горе-долу я разбирам, но чисто физиологически не се представям добре с тромпета.

- Кога получи покана да станеш част от “Ку-ку бенд”?

- През март 1997 г. В началото работех паралелно и във Военния оркестър, където тогава свирех, и в “Ку-ку бенд”. Тогава се правеше предаването “Каналето” по Канал 1.

- Познаваше ли някого от там и как се свързаха с теб?

- Не, не познавах никого. Дълга е темата, но се върти около това, че аз съм целеустремен и обичам това, което правя, обичам чалгата. През 1994 г. завърших училище и кандидатствах в Гвардейския оркестър. Приеха ме и добре че стана така, иначе щяха да ме разпределят в този военен гарнизон, където имаше свободно място за тромпетист, а по това време това бяха: Смолян, Карнобат, Долна Митрополия.

Времената тогава бяха много бурни: глад, мизерия, девалвации, деноминации, под наем живеех, парите не стигаха доникъде 

И, разбира се, какво ме спаси!? Чалгата! Почнах да свиря по кръчмите, та взех малко въздух. Времената бяха и опасни, мутренски години, ставаха големи ексцесии по заведенията. Един долар стигна 3000 лева, просто не знаеш утре какво ще ядеш и ще ядеш ли... И колегата Илия Илиев свиреше успоредно в “Ку-ку бенд” и в Оркестъра на БНР.

Понякога ходеха на турне в чужбина, в конкретния случай си спомням бяха в Испания. Та той вика един друг колега да го замества в бенда, докато е на турне в чужбина. Обаче въпросният Митко Тишев в този момент има друго нещо, а аз пък точно тогава замествам него в кръчма в Студентски град. И Илия Илиев пита за Митко, а от кръчмата му отговарят, че го замества едно момче с тромпет, което ще им хареса, ще им свърши работа.

И така дойдоха от “Ку-ку бенд” да ме видят една вечер. Мен ми беше мечта по принцип да свиря с тях, да попадна при тях. И дойдоха Годжи и Илийката да ме чуят. На първата пауза ме извикаха и ме питаха искам ли да свиря при тях. Е, как да не искам!? 

Питаха ме ноти чета ли, което малко ме жегна, защото аз съм от Гвардейския оркестър, как да не мога да чета ноти

И така отидох на среща и ми дадоха касетки с тяхна музика и ми казаха “там, където чуеш, че има кларинет, го научаваш”. Отидох след това на първа репетиция и се оказа, че 70% от наученото не е било необходимо.

- Първото участие с “Ку-ку бенд” помниш ли го?

- Да, в Пловдив, на Пловдивския панаир. И както и до ден днешен, версията на живо няма нищо общо с оригиналите, трябва да се ослушваш. И няма да го забравя това свирене. Годжи ми казва: ще ме гледаш и като ти дам знак, започваш соло.

Годжи млад гъзар, куфее си с китарата, поглежда ме и аз решавам, че това е знакът за солото. И няма значение какво се случва, пее ли Слави, аз почвам солото с тромпета (смее се). И Слави ме поглежда въпросително. Ама аз като ми е дал знак Годжи, действам. Та така няколко пъти прерязах няколко припеви и куплети не на място. Но беше много готино. После Слави ме попита искам ли да работя постоянно с тях и при моя утвърдителен отговор ми рече, че утре почвам.

Любомир ФИЛИПОВ

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук