Неостаряващата звезда на българската поп музика Йорданка Христова на 10 септември ще празнува рожден ден. Обаятелната певица е родена през 1943 г. в София, но продължава да е в страхотна форма и до днес. Казва, че една от най-важните й рецепти за това е да се събужда усмихната. Събира се само с приятни хора с чувство за хумор. Основното й житейско правило е никога да не се разделя с позитивните си мисли.

- Винаги съм се питала как успявате да сте така хубава, колкото и на младини?

- О, ужасна бях на младини (смее се), но в никакъв случай не съм по-хубава сега. Това е невъзможно! Имах прекрасна кожа, да не говорим за фигурата. И бях млада... нямам думи. Но аз мразя да се снимам, а тогава мразех още повече. И ако сте забелязали в старите кадри, като че ли напук, въобще не “влизам в камерата”, не поглеждам към нея. Все се обръщам нанякъде и носът ми става дъ-ъ-ълъг, вечно съм една ръбата, такава никаква. Просто защото не обичам обектива. А тогава ми е било все едно как изглеждам. И в това е разликата. С времето започнах страшно да държа на тези неща - на светлината, дали съм добре соанирана. Само когато се снимам, ползвам фон дьо тен за изравняване на тена. На екрана “избиват” и най-малките петънца и без грим изглеждаш направо катастрофално. Мисля, че достойно си нося годините - непринудена съм, ведра, а това не е малко в намръщения свят, в който живеем

- А страхувате ли се от времето, от възрастта?

- Все по-често си казвам: “Божичко, на колко съм години! Божичко, каква бабичка съм станала. (Смее се.) Ужасно изглеждам, на нищо не приличам...” Всъщност аз приличам на майка си. Вечно ще правя нещо.
Куба остана в сърцето й завинаги

- Как се чувства жена на вашите години, която вижда в очите на другите възхищение?

- Приятно ми е, разбира се. Много ми е приятно, дори съм чувала по улицата: “Дръж се, Данче, ти си наш’та гордост!”. Аз родих доста късно и това тонизира, ангажира, подмладява. Ако нямах тази професия, сигурно щях да раждам още.

Страшно обичам децата. Така че, ако някои жени искат да поддържат младостта си, нека раждат... Аз не се чувствам като суперзвезда и никога не съм се правила на такава. За мен най-голямата оценка е, че хората ме приемат така и съм чувала много по-млади от мен да ме наричат “Данчето”. Аз пея заради тях. Не искам това да се променя. Бих искала един ден да кажат, че съм живяла достойно

- Все пак, сигурно спазвате свои правила в начина ви на живот?

- Най-важното за добрата форма е сутрин, като се събудиш, да се усмихнеш и да се протегнеш на всички страни, за да се изпъне гръбнакът. Така ще се усмихне и душата ти. Освен че всеки ден си казвам мантрите и правя поне част от упражненията, всяка сутрин пия прясно изцеден лимонов сок. Вместо захар слагам лъжичка сода бикарбонат - така убивам всички лоши клетки.

- Носите името на баба си по майчина линия. Допускахте ли, че то ще стане известно не само у нас, но и зад океана?

- Честно казано, винаги тайно съм искала да се казвам Катерина, на другата ми баба - много ми харесва това име, но са го дали на моя братовчедка, родена преди мен. Името ми на иврит означава тека, спускам се. Обичам движението на природата, затова този скрит смисъл в името ми страшно ми харесва. Има посока, вечен ритъм, реката не може да тръгне обратно - прекрасно е. Водата е нещо много нежно, много желано навсякъде по света. А аз обичам да се шегувам, че имам цяла държава - Йордания, и цяла река - Йордан, на мое име (смее се).

- Навремето се говореха легенди за вашата сексуалност...

- Глупости! Какво значи сексуалност?! Не съм парадирала никога, за разлика от други мои колежки, на които леглото им е било пълно. Напротив, аз съм много емоционална.
Грижеше се до последно за любимия си свекър Григор Стоичков

- Казват, че Тина Търнър например изглеждала толкова добре, защото се поддържала със секс.

- Така ли? Не съм я питала, не ми е отговаряла. Мисля, че човек си носи виталността. Освен това не забравяйте, че Тина Търнър е вегетарианка и йога. Тя е изключително слънчева. На мен йогата също много ми помага. Важно е да се спазва и правилен хранителен режим. Не съм пълна вегетарианка, но не ям червено месо, затова пък не пропускам рибата поне веднъж седмично, яйцата, сиренето. Спазвам великденските и коледните пости. Те пречистват не само тялото, но и душата от негативни емоции.

Колкото до секса, аз не бих допуснала само заради него някой глупак в леглото си
Предпочитам да прочета книга, да слушам музика, да гледам хубав филм, да пия едно питие..., отколкото с някой глупак само да направя един секс и след това да се чудя как да го изгоня. Това не ми е в характера.

- Какво друго не знаят хората за вас?

- Може би това, че вечно се питам. Вечно мъдрувам. Вечно имам няколко отговора на единствен въпрос. И се колебая не защото се страхувам от риск, а защото нямам право и време да греша. Важно е да оставиш следи и да предотвратиш раните.

Често съм неразбрана, но няма значение - важното е, че аз съм спокойна. Животът е училище - ние сме тук, за да научим уроците си, за да се справяме с предизвикателствата и да не правим грешки. Вярвам, че някъде има съвършен компютър, който ги отчита. И ако всеки прави добри и извисени дела, следващия път няма да е буболечка, а ще отиде на друго ниво.

Любопитни щрихи към биографията

Започва кариерата си със скандал. За чест на певицата, още тогава тя показва, че е човек с достойнство. На тържествения пролетен концерт в зала “България” през 1964 г. я канят да участва на една сцена с утвърдени звезди. Трябва да изпее 2 песни, но в последния момент й нареждат да изпълни само едната - българската. Данчето проявява твърдост и не се поколебава да откаже изобщо да пее. “Известност, да - но не на всяка цена!” - заявява тя на учителя си Милчо Левиев и той застава зад решението й. 

Когато през 1967 г. за първи път стъпва на Острова, започва голямата й любов към Куба. Пристига там, за да участва във фестивала “Варадеро”. През 1972 г. Кастро идва на посещение в България и нашата певица се запознава с него. Кубинският вожд я поразява с магнетичните си очи. Йорданка Христова рядко се среща с Фидел при многобройните си посещения и концерти на Острова, но и до днес е очарована от неговата личност. Самата тя е легенда в Куба, където я наричат “ла мулата булгара” - българската мулатка или “ла новиа детодос лос кубанос” - годеницата на всички кубинци. Жените кръщават децата си с нейното име. Всичко това я кара да се почувства истинска звезда, получава страхотен “допинг” и започва да вярва в себе си. 

През 2001 г. само на 53 години умира арх. Георги Стоичков. За него Данчето винаги е казвала “мъжа ми”, въпреки че са разведени. Поддържала е чудесни отношения и с него, и със семейството му, помагала му с каквото може, изпратила го достойно. 

Гастролирала е в над 30 държави, пее на 15 езика, обожава испанските и гръцките песни, както и руските романси. Сред най-големите й авторски хитове са: “Делфините”, “Песен моя, обич моя”, “Изповед”, “Янтра”, “Талисман”, “Тъмночервена роза”, “Тежък характер”, “Като испанка”, “Пред есен”, “Обичай ме”, “Сбогом, любов” от едноименния филм, “Аз съм сила и нежност”, “Гергьовден”, “Пей, сърце”, “Там, някъде в душата”, “Няма тъжни дни” и мн. др. 

Валентина ИВАНОВА