Вечната Жена, символът на неувяхващия чар. Певицата, която обеща “Ще продължавам да пея до последния си честен миг” и го прави - с цялото богатство и щедрост на душата си.

Данчето Христова е феномен, от първия ден на сцената до ден днешен. Тя е силна и нежна, страстна и предана. Годините минават покрай певицата, без да оставят отпечатък на отлетялото време, и за това си има причина. Обичаната естрадна дива не крие своите тайни за добра форма и хубав живот. 

Ето какво сподели тя в ефира на НОва.

- Вълнувате ли се, че отбелязвате 60 г. под светлините на прожекторите?

- Разбира се, че се вълнувам. Aз oбичaм дa пея, да тaнцувaм, дa импрoвизирaм. Годините напредват и нe миcля, чe пoвeчe щe прaвя тaкъв мaщaбeн caмocтoятeлeн кoнцeрт, какъвто имах миналата седмица. Добре че съм във форма. Животът ми е изпълнен с много срещи, с много фойерверки, концерти, цветя... 

Дори понякога ми е по-приятно да съм усамотена и да не съм сред толкова много хора. Това е нормално. Не знам дали само аз мисля така, струва ми се, че и много мои колеги също предпочитат така, по-дискретно...

Не знам... Може би с възрастта се менят тези неща. Когато бях млада, въобще не обръщах внимание на това. Сега, не че ме притесняват тези много години, но даже се питам възможно ли е наистина да съм стигнала до такава възраст - 80 години... Такива неща ме вълнуват - дреболийки, в сравнение с всичко по света.

- Дали сега е моментът за равносметка?

- Равносметка, юбилей - може и от тази гледна точка да се погледне. За мен е важно да гледаме напред и положително във всяко едно отношение. Така е по-леко, така може да посрещаме повече. Равносметката е ясна - човек би трябвало от постъпките си, от деянията и от това, което оставя - да си вади заключения и поуки. Това е най-важното - да си усмихнат и да гледаш спокойно напред. Не тъгувам за миналото си. Не искам да съм на 20 години. Не знам как бих изживяла живота си, ако трябва да започна отначало. Не съм недоволна от преживяното. Разбира се, имам и грешки. Преживяла съм и предателства от познати, колеги... То няма начин да си 60 години в тази месомелачка и всичко да е било розово. Но съм оцеляла.

Светът е изключително нещо - жалко, че не го оценяваме, докато сме живи. 

Не осъзнаваме уникалността на самото сътворение

Нито на човешкия организъм, който е съвършен. Може на първо четене да звучи елементарно, но формулата “да живееш ден за ден” означава да се радваш всяка минута на съществуването си, на битието си. Човек обаче го разбира, когато вече няма толкова безотговорно време като на младини. Но пък ако си прекалено разумен, няма да правиш лудории, да поставяш рекорди, да си творец. Така че животът е стопроцентова провокация. За да е интересно, трябва да прекрачваш нормите и правилата.

- Били сте палавница, и днес си личи. Пеенето детска мечта ли ви е било?

- Не, аз не съм мечтала да стана певица. Някъде в средата на миналия век (смее се), когато бях малка, животът беше друг. В онова време скитахме по цял ден, улиците бяха наши. Аз си играех само с момчета, на топчета, футбол, прашки, карти, търчане и катерене по дърветата. Не съм имала момичешко детство, имала съм само една кукла и веднага забих пирон в нея, за да видя какво има вътре. Но по онова време от малки ни водеха на кино, на опера, оперета, театър, концерти и цирк. 

Исках да бъда циркова актриса. Мечтаех да се рея под купола или да препускам с кон по ръба на арената

Учех френски и танцувах балет, а сестра ми свиреше на пиано. Ха, трябвало е да бъде обратното, ама хайде де. Аз много обичах радиопиесите и вкъщи като малка си избирах да бърша прах, въртях се край радиото и слушах. Оттогава имам отношение към изкуството. Бях луда кинаджийка, обожавах литературата, но музиката ме прелъсти.

Пея и обожавам да пътувам. Аз съм много стабилна, минала съм през какво ли не. Пътувала съм с много мъже и понеже не съм била мяу-мяу женичка, никога не съм имала проблеми. Повечето ми приятели са мъже. Случвало ми се е като се върна от турне, много да внимавам да не изпсувам пред татко като хамалин. Като млада бях дива и непокорна. Много хора ме мислеха за високомерна и гаднярка и това беше за мен като щит,  не ме закачаха.

- Щит! Защо ви е бил необходим?

- Често съм неразбрана. Но няма значение - важното е, че аз съм спокойна. Имам способността да преценявам хората, обичам точността. Аз вечно се питам. Вечно мъдрувам. Вечно имам няколко отговора на единствен въпрос. И се колебая не защото се страхувам от риск, а защото нямам право и време да греша. Важно е да оставиш следи и да предотвратиш раните. 

Не споделям с никого дълбоко лични неща. Нямам такава приятелка, която да знае абсолютно всичко за мен

Мисля, че човек трябва да има свой личен интимен свят и за мен това важи със страшна сила. 

Тъй като все пак с много мои колеги сме обществени личности, е нормално да има интерес към личния ни живот. Но отдавна не обръщам внимание на стотиците глупости, които се пишат по жълтите издания с цел да си вдигат тиражите. Например дълги години никой не знаеше кога точно съм се омъжила, смятаха, че имам две момчета... Да не говорим за стотиците спекулации с Фидел Кастро. За мен се знае само това, което не може да не излезе наяве.

- Пеете на 18 езика, дали това е дар свише? 

- Аз вярвам в прераждането. Никой от нас по принцип не си спомня предишните си пребивавания на земята. Животът е училище - ние сме тук, за да научим уроците си, за да се справяме с предизвикателствата и да не правим грешки. Някъде има съвършен компютър, който ги отчита. И ако всеки прави добри и извисени дела, следващия път няма да е буболечка, а ще отиде на друго ниво. Аз вярвам в прераждането и подозирам някои неща за себе си.

Бързо уча езици, влизам в емоцията на различни етноси, дълбоко усещам музиката им. Това не се постига лесно. Трябва да е в кръвта ти. Може би в някои от миналите си животи съм живяла в испаноезични страни, в арабския свят, в Русия, в Ирландия, в Гърция. Случвало ми се е да изляза на някой площад някъде и си казвам: Боже, била съм тук - не знам кога, но познавам тази сграда. Това ми дава известно спокойствие, помага ми да живея по-лесно. 

- Цяло лято пътувахте по турнета, как се чувствате? 

- Пътувам цял живот, била съм в над 115 страни. Музиката и пътят са моят живот. А и с колегите ми, с които пътувам, сме вече толкова близки. Споделяме, обменяме идеи... Аз съм доста отворена, с широко разтворени ръце и душа съм към много хора и когато почувствам някого близък, го заобичвам завинаги, ако не ме разочарова, разбира се. Човек не може да има щастлив живот, ако няма приятелство и любов. Имам си, разбира се, и приятелска група извън колегите - играем карти, правим си турнири и заедно празнуваме. 

Паулина БОЯНОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук