Неостаряващата звезда на българската поп музика Йорданка Христова празнува на 10 септември 79 житейски лета. Данчето, както я наричат почитателите й, има над 3500 концерта в 43 страни по света. Пее на 18 езика и е издала 22 албума. Прелетяла е 110 пъти екватора и продължава да пътува и пее. 

Естрадната ни легенда смята, че се е преродила поне 17 пъти, тъй като на толкова езици изпълнява песни. Включително азербайджански, китайски, хунду и хинди. Според нея познанието и владеенето на чужди езици се дължи на предишните й животи. 

Тя допуска, че е била египтянка, рускиня, ирландка, испанка и още много други националности

Допитвала се е и до специалисти, които били удивени от способностите на певицата. “Явно някъде имам закодирани знания и те се отварят”, споделя Христова. Според нея прераждането на душата й е единственото обяснение на факта, че учи чужди езици с огромна лекота. 

Достатъчно й е само няколко дни да е в една държава и да започне да разбира жителите й 

Тя е и най-известната българска певица в Куба. Дори била спрягана за любовница на Фидел Кастро. Хиляди жени на Острова на свободата са кръстени на нея и носят нейното типично българско име. 

Стъпвайки на професионалната сцена, Данчето нямала никакви съмнения, че това е нейното. На 20 години продължавала да е луда кинаджийка, да обожава литературата, но музиката я прелъстила завинаги. Станала причина и да отдаде сърцето си на китариста Християн Платов, с когото били двойка повече от десет години

Първото й турне било в Румъния. След връщането си била поканена в оркестър “София”. Познавала Косьо Драгнев и Емил Георгиев, но Християн Платов - не. Тръгнали да пътуват за Чехия с автобус през есента на 1964 г. Данчето, едва навършила 21 години, почувствала, че между нея и Християн се случва онова, на което някои казват химическа реакция. Бил 5 години по-голям от нея. 

Като се върнали, научила, че е женен и дори има син. И прекратила връзката. Но само за половин година 

След това обаче не издържала на повика на сърцето си и отново се върнала. Не поискала от него да прекрати брака си. Живеели заедно по време на безспирните турнета, ден за ден, без планове за бъдещето. В един момент на Данчето взел да й омръзва чергарският живот. Уморила се от бохемския разгул, размечтала се за своя възглавница и за спокоен и уседнал човек, с когото да я споделя. 

Точно тогава я запознали с арх. Георги Стоичков, син на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Григор Стоичков

Той я бил харесал и поискал да го срещнат с нея. В негово лице Данчето видяла сериозния улегнал мъж, с когото може да има мечтаното семейство. Георги Стоичков бил изключително сдържан, пълна нейна противоположност. Имал отношение към изкуството, бил невероятен критик. Само с една дума можел да даде изключително точна оценка не само на визуално изкуство, но и на литературно произведение. Данчето твърди, че дъщеря й Ивана го е наследила в това отношение.

След две години съжителство Георги й предложил да се оженят

Никога не пожелавала за себе си сватба с традиционни тържества. Не мечтаела да е булка в бяло. Омъжила се в черна рокля с огромно деколте, с черна пелерина, с черни очила и в понеделник. Тя си представяла не едно, а две-три деца в семейството си. След раждането на сина си не бързала да продължи, но само година и пет месеца след Гришата на бял свят се появила Ивана. 

След десети ноември 1989 г. Данчето била заклеймена от колегите си, защото не отишла да се снима с тях в подкрепа на демокрацията пред “Св. Александър Невски”. Не го направила, тъй като синът й се казва Григор Стоичков, а свекърът й бил един много достоен човек, който не заслужавал да бъде обиден по този начин.

Данчето винаги е била демократ по убеждения, никога не е била партиен член, въпреки че са й предлагали. След 1990 г. съпругът й започнал да се държи необяснимо зле с децата и особено с Гришата. Известно време Данчето стискала зъби, давайки си сметка колко зле се чувства мъжът й, чиито многобройни приятели се отдръпнали. Особено по време на процеса срещу Григор Стоичков, когато Георги придружавал баща си.

Развели се през 1993 г. Нямало смисъл да поддържат официалния си съюз, в който имало вече и нетърпимост, и непростимост. 

Останала сама, Данчето действала като във военно време

Записвала детски песнички, пеела в БИАД, за да не потъне. Предлагали й да пее на митинги на политически партии, не приела нито една оферта.

“Светът е изключително нещо - жалко, че не го оценяваме, докато сме живи, възкликва тя. - Не осъзнаваме уникалността на самото сътворение. Човек обаче го разбира, когато вече няма толкова безотговорно време като на младини. Но пък ако си прекалено разумен, няма да правиш лудории, да поставяш рекорди, да си творец. 

Не знам как бих изживяла живота си, ако сега ми предстои, категорична е певицата и допълва: Животът е стопроцентова провокация. За да е интересно, трябва да прекрачваш нормите и правилата. Да нарушаваш законите, но да не влизаш в затвора. Вярвам в прераждането. Животът е училище - ние сме тук, за да научим уроците си, за да се справяме с предизвикателствата и да не правим грешки. Някъде има съвършен компютър, който ги отчита. И ако всеки прави добри и извисени дела, следващия път няма да е буболечка, а ще отиде на друго ниво. 

Аз вечно се питам. Вечно мъдрувам, често съм неразбрана

Но няма значение - важното е, че съм спокойна. Вегетарианка съм, занимавам се с йога практики, но не съм крайна, все пак водя още и светски живот. Не мога да отида някъде и да не пия чаша вино. Имам устойчиви навици - в Горна баня имаме една група, дето играем карти всяка седмица. Правим турнири, празници. Имам си в айпада судоку, вече съм много напреднала в решаването.

Чета, обичам. Не тъгувам за миналото си. Не искам да съм на 20 години. Аз съм доста отворена, с широко разтворени ръце и душа съм към много хора и когато почувствам някого близък, аз го заобичвам завинаги, ако не ме разочарова, разбира се. Човек не може да има щастлив живот, ако няма приятелство и любов. Не е достатъчно само професионално да имаш някакви успехи и оптимистичен характер”. 

Подготви Паулина БОЯНОВА