Йорданка Варджийска: Дори когато ми е тъжно, пак пея

Йорданка Варджийска казва за себе си: “Огнена съм, но пожари не правя”. Може би защото е родена в горещниците на празника на света Марина Огнена. Случило се е на 17 юли в Благоевград. Не знам колко е огнена, но със сигурност е слънчева жена и певица. Заговориш ли с нея, заслушаш ли се в песните й, става ти топло и светло на душата.

И макар че поводът е предстоящият й юбилей, няма да уточняваме годините. Пък и защо е нужно за една уникална жена като нея, която казва за себе си:

- Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Нося нещо детско в себе си и не се чувствам възрастна
Не, не, не... Както казва голямата актриса Стоянка Мутафова в своята книга “Добър вечер, столетие мое!”, чувствам се млада, както се чувства моята душа. Просто тялото е нейна несъвършена обвивка. Така че, нека душите ни са млади, дори когато телата ни не са съвсем в синхрон с тях! Да вярваме в душата си! Тя ни показва докъде сме съхранили младостта.

Дотук с темата за възрастта, а сега нека си поговорим за други неща.

- В едно свое интервю казвате, че когато напишете нова песен, обезателно я запявате високо в планината. По-различно ли звучат песните там, отколкото на сцената?

- На най-високия връх по възможност! Усещането е по-различно, има една необятност. Там дори не се заслушвам в гласа си, просто пея, оставям песента да докосне всичките ми сетива, да я усетя с всяка своя клетка
Много е важно усещането.

- Един поет беше казал, че най-хубавите стихове се пишат, когато си нещастен. Мислите ли, че е така?

- Така е, но и когато от радост душата ти ликува, искаш да изпееш това, което усещаш, и също се получават много хубави песни. 

- А има ли моменти, в които не ви се пее?

- Честно казано, няма такива моменти. Спомням си, че веднъж някой се беше пошегувал с мен - ти сигурно и когато спиш, пееш. Дори когато ми е тъжно, пак си пея, така по някакъв начин тъгата се убива. Карайки сърцето си да изплаче болката в песен, ти се успокояваш. И това ти дава някаква сила. Не знам, но никога не съм си представяла, че няма да пея и ако съм ядосана, ще си мълча. Когато записвах песента “Мой роден край”, 7-8 пъти се разплаквах и спирах да пея, а после пак подхващах. И сега, когато я пея, се разплаквам. Не е задължително да си весел и в настроение, за да пееш.

- Това, че сте завършили актьорско майсторство, сигурно ви помага?

- Така е, помага ми по някакъв начин да преодолея емоциите и да продължа да пея. 

- Понякога не съжалявате ли, че поехте в друга посока?

- Не мога да кажа, аз винаги съм следвала пътя, който ми е начертан, не насилвам нещата. Например никога не съм отишла да се предложа сама някъде за участие. Мисля си, че ако Бог ти е отворил някоя врата, то не е случайно. Друг е въпросът дали я виждаш, дали я усещаш. 

- В една от песните си пеете, че вярвате в любовта. Какво е тя за вас и можете ли да си представите живота без нея?

- Ами, ако няма любов,  то какъв живот ще е... 
Само с проблеми, ангажименти, напрежение, забързаност и стрес... За какво е дошъл на този свят човек? Макар тя понякога да предизвиква страдание, все пак е чувство, което те кара да бъдеш жив. Хубаво е човек да си изживява любовта! Аз непрекъснато обичам, радвам се на всяко цвете, на залеза, на луната, на децата ми, на полъха на вятъра, на слънцето... Човек трябва да има очи да види хубавото и душа, за да го оцени. Животът е нещо невероятно.

- Казвате, че ако има прераждане, пак бихте искали да срещнете същия мъж и да изживеете живота си с него. 

- С него и с децата ми! Много важно е да имаш до себе си човек, който те разбира и ти помага, който не се опитва да те обсеби или задържи егоистично. Преди време попитаха на шега съпруга ми “Защо си й позволил да ходи по участия из цялата страна и да пее?!”, а отговорът му беше: “То е все едно да затвориш птица в клетка - или ще умре, или ще излети”. През целия ни съвместен живот той е правил точно това - не ме е спирал и винаги е бил до мен.

Благодарна съм на Бог, че ме събра с моя прекрасен съпруг Христо Варджийски, който е отговорен, честен, широко скроен човек.

- Госпожо Варджийска, винаги съм си мислила, че една фолклорна певица няма как да не е и майсторка в кулинарията. При вас как е?

- О, аз от дете обичам да се въртя в кухнята. Моите родители ходеха на работа, а баба ми имаше болно сърце и много-много не се ангажираше с готвене, но пък винаги ми казваше какво да направя и какво да сложа в манджата. Бях съвсем мъничка, когато можех да правя и бъркани яйца, и боб да варя. След това си спомням, че подариха на майка ми една кулинарна книга. В нея имаше много хубави картинки и аз все се опитвах, като си дойдат родителите ми на обяд, да ги изненадам с нещо интересно.

А когато се омъжих, те ми подариха тази книга. По-късно започнах да се увличам и да си добавям по нещо свое, да доукрасявам, да доовкусявам... И до ден днешен ми доставя удоволствие, когато направя нещо вкусно, да виждам любовта и признателността в очите на семейството ми.

- Тоест творите не само на сцената, а и в кухнята?

- В кулинарията също трябва да имаш творчески усет и да влагаш много любов, за да го направиш вкусно. Нали казват, че мисълта се пренася в храната, във водата, която пиеш. Неслучайно нашите предци, докато са се хранели, не са разговаряли. Защото може да си кажеш нещо неприятно, да се скараш и всичко това зарежда храната с негативна енергия. А като си ядосан, не трябва да готвиш, защото яденето няма да се получи вкусно. От моите баби знам, че се готви бавно, много бавно, за да стане вкусно яденето.
На бавен огън и с любов!

- Изглеждате чудесно, правите ли диети или нещо друго, за да поддържате фигурата си?

- Почти няма режим, който да не съм правила. Често се е налагало скоростно да отслабна. Знаете, че камерите качват някой и друг килограм. Движението също е хубаво нещо. Ние сме планинарско семейство, много обичаме природата. Известно време бяхме престанали, защото чупих крак, после имах и други здравословни проблеми, но сега отново се опитвам да върна тази традиция.

- И накрая, какво е вашето пожелание за читателите на “Над 55”?

- Понеже говорихме за готвенето, ще кажа така - нека навсякъде да слагат любов, за да им бъде вкусно вкусното!