Йорданка Варджийска: Всяка възраст си има своята красота

Макар да се поздравяваме за всеки празник, оказва се, че от предишното ми интервю с легендата на македонската песен Йорданка Варджийска са изминали цели 5 години. А като че ли е било вчера. Може би защото, заговориш ли с нея, заслушаш ли се в песните й, ти става топло и светло на душата. 

- Дани, сигурно и ти имаш чувството, че годините летят ужасно бързо?

- Разбира се, че летят. Когато сме малки, искаме да пораснем и ни се струва, че времето минава много бавно. А пораснем ли, то никога не ни стига и ни се иска да забави хода си.

- В предишния ни разговор стана дума, че около теб се случват много интересни неща. Твоя почитателка изписа на оградата си името ти, написаха книга за теб, откриха, че песните ти лекуват... Имаш ли нови признания оттогава?

- Винаги има нови емоции. Подаряват ми рисувани портрети и други подаръци с прекрасни пожелания. Аз винаги съм се изненадвала и не мога да си представя, че може да има такава голяма любов от почитателите към един изпълнител. Може би донякъде е, защото аз правя всичките си песни от душа и сърце за тези хора, за моята публика. И по всякакъв начин се опитвам да бъда искрена към тях, да предавам моята душевност. Това просто е едно съвместно привличане. 

Тодор Гроздев, моят спонсор на първия ми видеоалбум, който беше кръстил заведението си в София на песента ми “Останете, приятели”, сега е направил хотел със заведение в Горни Окол. И ме трогна с това, че отново го е нарекъл така. Той ми казваше - иска ми се хората, когато идват тук като приятели, да си останат такива. Това много ме впечатли, защото тази моя песен продължава да носи радост на почитателите ми и до днес 

Много от тях идват на концертите ми с малките си деца и ми разказват, че и те са били деца, когато някога са гледали мой концерт. Така че има една приемственост в публиката ми.

- А има ли сред нея хора с посребрени коси?

- Публиката ми е шарена. Има и хора с посребрени коси, има и млади, има и малки деца, както вече споменах. 

- И до днес имаш много концерти из цяла България.

- Да, имаме много концерти в страната и в чужбина. Залите винаги са пълни. Дори се налага в някои градове да се повтарят концерти по няколко пъти. Аз съм много благодарна на импресарио Георги Иванов, който върна хората в залите, за да ни докаже, че тази обич не е отминала.

- Казваш - трябва да имаме очи за хубавото. Днес обаче като че ли малко неща радват хората.

- Времето е такова, че хората са малко объркани. Те не откриват посоката, в която да тръгнат. Но това не значи, че човек не бива да вижда хубавото. Не бива да се отказваш от хубавите емоции, които изпитваш, когато погледнеш природата, хората, които обичаш. Да се опиташ да приемеш и онези, които са те наранили, дори и на тях да погледнеш с добро око.

- Знам, че ти си един добър човек, но ме впечатли колко мили думи казваш за твоята свекърва. С какво тази жена ги е заслужила?

- Аз я приемах като своя втора майка. Тя се държеше с мен като със свое дете, така както с дъщеря си. Никога не ни е делила. Грижеше се за децата ми, когато съм била на концерти и се е налагало да отсъствам по 10-20 дни. Случвало се е и месец да ме няма у дома. Или пък се върна за малко и тръгвам отново. И до ден днешен я наричам майката на съпруга ми, защото “свекърва” не е подходящо име за нея. По принцип то носи други емоции. А аз имам към нея огромно чувство на благодарност и признателност. Много неща съм научила от моята майка, а от майката на мъжа ми допълних това, което съм пропуснала.

- Кажи ми, можеш ли да си представиш живота без сцената?

- Не, не мога. Аз съм от дете на сцената. От дете вървя ръка за ръка и с театъра, и с киното. Това, което искаше баща ми - да стана актриса, аз успях. Майка ми пък много искаше да продължавам да пея и много ми помагаше за това. 

Татко казваше - не можеш да носиш две дини под една мишница, но аз успях

Всичко, с което съм се захващала, съм го правила от сърце.

- Винаги те виждаме усмихната и слънчева. Любопитно ми е кога ставаш люта македонка?

- (Смее се.) Аз приемам нещата много положително. Но когато излизам от кожата си, дето се казва, да, ставам люта македонка. Макар че напоследък се опитвам да не съм чак толкова люта. Това, което може да ме изкара извън релси, е ако някой ме набеди в нещо, което не съм направила, ако някой ме предаде, ако някой ме излъже или се опитва да ме манипулира. Аз усещам нещата, защото съм имала много уроци в живота си. Така че, ако някой насреща ми каже “А”, аз мога да изредя цялата азбука. 

Усещам, когато ми правят незаслужени комплименти, но и когато се опитват да ме смачкат

Знам своята цена, никога не се надценявам, но и никога не се подценявам.

- Казваш - човек трябва постоянно да покорява върхове. Накъде вървиш в този момент, към какъв връх?

- Моят най-голям връх е да съхраня обичта на публиката си и на всички хора. Защото стигна ли този връх, значи вече няма за какво да се боря. Затова казвам, че трябва непрекъснато да покорявам върхове, с които да печеля обичта на хората, която аз раздавам за тях.

- Кръстена си на една от своите баби. Какво си спомняш от детството?

- Имам много хубави спомени, които пазя в сърцето си, защото семейството те изгражда като човек. 

Благодарение на нашите баби, дядовци, родители ние ставаме личности 

Едната ми баба четеше много, четеше ми много приказки. Тази любов към книгите наследих и аз, предадох я и на децата ми, а те на внуците ми. В интерес на истината, и аз от съвсем малки ги учех на песнички и стихотворения. Първото, на което съм ги научила, е “Аз съм българче”. Всяко лято, когато идват, ги водя в книжарниците и библиотеката. Големият ми внук стана любимец на жените, които работят в тях. И те казват - вече не знаем какво да му дадем, той е изчел всичко. По същия начин и внучката ми, и другият ми внук, всички четат много. 

Другата ми баба беше много набожна. Тя ме водеше на черква. И аз до днес се старая да бъда добра християнка.

- Внуците ти далече ли са от теб?

- Аз имам три внучета и трите са в чужбина, но много обичат да се връщат тук, защото имат възможността да се докоснат до корените си, да знаят откъде са тръгнали. Децата са много впечатлителни и емоционални и запомнят всички тези преживявания.

- Някое от внучетата наследило ли е твоите дарби?

- Всичките. Пеят прекрасно. Първият ми внук беше в едно предаване, където изпя на живо песента “Йовано, Йованке”. А внучката ми пя на два концерта. Другият ми внук пък танцува и пее с такова чувство, явно е наследил от мен артистичността. Играе в български клуб за народни танци. Големият свиреше на саксофон, внучката на пиано, изнася концерти. В същото време спортуват активно. Така че са всестранно развити. 

- Изглеждаш прекрасно. Кажи ми, имаш ли някаква женска тайна за това?

- В интерес на истината, нямам нещо специално. Никога не съм си правила никакви пластики. Аз от дете съм с тежки гримове и чакам с нетърпение, когато сляза от сцената, да си сваля грима. След това дори не слагам крем, за да запазя по някакъв начин естествен вида си. В крайна сметка всяка възраст си има своята красота. И би било много неестествено да изглеждаме като момичета на 18 години. Когато сваля всички гримове, се чувствам най-добре. 

По принцип се съобразявам с това колко, а не какво ям. Опитвам се да не си подлагам тялото на мъчения, на които съм го подлагала преди години. Макар че никога не съм прекалявала, се опитвам да не смесвам храни. Спортувам, когато мога. Общо взето, не полагам някакви специални грижи.

- Споделяла си, че ако има прераждане, пак би искала да срещнеш същия мъж и да изживееш живота си с него. 

- С него и с децата ми! Много важно е да имаш до себе си човек, който те разбира и ти помага, който не се опитва да те обсеби или задържи егоистично. Преди време попитаха на шега съпруга ми “Защо си й позволил да ходи по участия из цялата страна и да пее?!”, а отговорът му беше: “То е все едно да затвориш птица в клетка - или ще умре, или ще излети”. През целия ни съвместен живот той е правил точно това - не ме е спирал и винаги е бил до мен. Благодарна съм на Бог, че ме събра с моя прекрасен съпруг Христо Варджийски, който е отговорен, честен, широко скроен човек.

- И накрая, какво е твоето послание към хората над 55?

- Колкото и клиширано да звучи, преди всичко нека да са живи и здрави. Да приемат възрастта си във всеки един момент, защото много хора не могат да стигнат и да изживеят тази красота, която носи всяка една изминала година. И благословение за всеки, който може да изпита радостта от всеки миг, достигайки до момента, когато в косите ти се появи сребро. И още нещо - да запазят детската душа в себе си, защото така светът е по-красив.

Валентина ИВАНОВА