В наскоро излезлите мемоари на бившия министър на културата Георги Йорданов авторът разказва интересен случай. Той е свързан със смъртта и погребението на голямата българска поетеса Дора Габе. Ето какво пише министърът: „Елисавета Багряна дойде в кабинета ми с молба, ако е възможно, приятелката й да не бъде положена в гроба на Боян Пенев. Казах, че е нейно право като съпруга на проф. Боян Пенев да настоява за това. Свързах се по телефона със заместник-председателя на Столичния народен съвет Стефан Дикин. „Разбрах. Моля някой да ни донесе брачното свидетелство на Елисавета Багряна и Боян Пенев.“ Багряна тихо и с чувство на мъка ми каза: „Да, но ние не успяхме да се сдобием с църковен брак. Живяхме заедно няколко години, пътувахме по Европа. Това бяха най-щастливите мигове в живота ми. Но Пенев тъй и не успя да съкрати процедурите за развода, който тогава се разрешаваше само от църковната институция…“Въпреки това тя дойде на погребението на Дора Габе.”
Кой е този мъж, за когото се борят, копнеят и страдат две от най-красивите, умни и талантливи жени на България. С какво ги печели той толкова, че заради любовта му те са готови едва ли не на всичко. И доказателство за това е, че Дора с години търпи изневерите му, а Багряна напуска съпруга си и изоставя детето си, за да бъде до него. И дори и смъртта не може да победи ревността. 

Боян Пенев е роден в Шумен на 27 април 1882 година. Завършва Русенската гимназия, после следва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. През 1907-а завършва славянска филология. Учителства кратък период, докато стане доцент в Софийския университет. „Боян Пенев ни четеше лекции по българска литература. Добре си спомням абсолютната тишина, всред която звучеше спокойният му, увлекателен равен разказ за българската литература през 60-те и 70-те години на ХIХ век. Не зная точно в какво беше обаянието на този човек, тази магия, в която ни увличаше. Нещо необикновено се излъчваше от цялата му строга фигура.“ Такъв е шуменецът в спомените на една своя студентка. 

Но освен обаятелен мъж, той е задълбочен учен, пише книги, рисува, свири на различни инструменти. Въобще всестранен талант и интелект, което привлича като магнит елитните софийски дами. 
Дора Габе е първата съпруга на Боян Пенев. Тя надява брачната халка след тежка раздяла. Яворов. Тя е луда по мургавия чирпанлия, който държи и направлява ръката й, докато пише и издава първата си стихосбирка „Теменуги”. Но ето, че учителят изведнъж се влюбва в друга. Габе я вижда, на малка снимка, която идолът й вади от малкото джобче на сакото си. После научава и името й - Мина Тодорова от гр. Елена. И в заключение казва: След Яворов всички други ми се струваха нищожества. 


Дора Габе и Елисавета Багряна на фронта по време на Втората световна война 

Дали това се отнася и за Боян Пенев? Може би, но преди да го опознае. Той е упорит в преследването и ухажването и накрая красивата крепост пада. През 1909 година в богаташкия чифлик на г-н Габе в Добруджа се вдига сватба. Бракът между двамата формално ще продължи цели двадесет години. Реално обаче съвместният им живот ще бъде низ от раздели и събирания, без обещаващ успех.
Началото е драматично. Дора забременява, но по настояване на хвърлилия се в кариерата съпруг, прави аборт и така никога повече не може да стане майка. Угризения мъчат Боян Пенев, но влюбените край него студентки го утешават. А и той не бяга от ласките им. Макар и огорчена, съпругата се примирява със ситуацията. Достатъчно й е, че макар и неверен, в крайна сметка съпругът се връща при нея. 

Това хладно съжителство продължава до момента, когато на сцената се появява вече реалната конкурентка - дъщерята на професор Любомир Милетич - Олга. Боян Пенев снове между съпругата и любовницата си и от това Олга ражда син Владимир. Краят на семейството ли е това? Като че ли да. Двамата се разделят физически, но формално бракът е недокоснат.

Но явно Боян Пенев не е мъж за две жени. И логично идва третата. Новата отново е поетеса. Толкова талантлива и толкова красива, колкото съпругата му. Омъжена e за офицера Иван Шапкарев. Има син Любомир и властна тъща Екатерина. Освен това има амбицията да стане поетеса, която не отстъпва на мъжете, да бъде силна и независима, което трудно би се осъществило в дома на Шапкарев. Нейното сърце е вече другаде. Тя тръпне в други прегръдки. Тя има нова любов и е готова на всичко, за да я изживее. Характерът й е достатъчно силен, за да не се съобразява с нищо, което може да й попречи. Много скоро Багряна е вече заедно със своята велика любов Боян Пенев. Този път Габе приема по-хладнокръвно случващото се. Със съпруга си тя е разделена от шест години, а с Багряна са приятелки. Разводът е неизбежен. Докато чакат да паднат брачните окови, влюбените пътуват из Европа и преливат от щастие. Животът им е прекрасен. Градят планове, работят. Пред предстоящия им брак няма никакви пречки. Приключи ли разводът с Габе, Багряна се готви за сватба. Пред биографите си Блага Димитрова и Йордан Василев Елисавета споделя, че дори е била избрала пердетата на новото семейно жилище. И тогава се случва най-неочакваното при една съвсем обикновена операция от апандисит, на която се подлага Боян Пенев, настъпват усложнения. Краят е фатален. Мъжът-мечта умира само на четиридесет и шест години на 27 юни 1927 година. 

Двете велики дами още веднъж ще кръстосат шпаги в борбата си за мъж. И отново облагодетелствената ще бъде Багряна. 
След смъртта на Боян Пенев Елисавета се омъжва втори път. Избраникът й е дипломат - Александър Ликов. В момента, в който двамата се свързват в брачен вечен съюз, той е сгоден за Доре Габе. Но и това не става пречка големите поетеси до края да си останат приятелки.

Подготви Исак ГОЗЕС