За Радко Радков ни го казаха от Париж. Какво ни казаха ли? Че Радко Радков се нарежда до  световните поети и драматурзи.  

Щеше да е днес на 79 години, отиде си преди десет години от масивен кръвоизлив. Писателят е  роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново. Завършва Духовна семинария в София и  Класическа филология в Софийския университет. Стана особено известен  със своите сонети за любовта.


Дъщерята на поета Мария Радкова представя своя стихосбирка в родния
град на баща си Габрово

Имаше рядка памет , можеше да рецитира с часове  антични автори, латински и старогръцки  исторически писания.  Автор е  на двайсет театрални пиеси с исторически теми, някои от които неиздадени още. За драмата  в стихове "Балдуин Фландърски" е удостоен в 1985 г.със званието "Кавалер на френската култура" на тържествена вечер в Парижкия клуб на сенаторите. През същата година е награден  и с  Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство. Тази награда е била присъждана на Мария и Жолио Кюри ,на братя Люмиер- създатели на киното,на писателя Андре Мороа, на драматурга  Пол Клодел.

Радко Радков е единственият творец  удостоен безпрецедентно  два пъти  с международната Наполеонова награда "Солензара" на Френската Академия на науките  за своето творчество като драматург и поет , връчена му в Сорбоната през 1983 г за пиесата му „Теофано”. А втория път за пиесата  "Всенародно бдение за Апостола", връчена му в Ловния Дворец на аристокрацията в Париж  през 2005 г.  Бил е преподавател  по класически езици във Великотърновския университет, както и основател и главен драматург на „Старинен театър” в София. По покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е играна неговата пиеса "Похвално слово за словото"  за братята Кирил и Методий.

Близките му знаят как той живя без капка облагодателстване, подаряваше каквото има, парите от наградите раздаваше и черпеше наред познати и непознати  където и да се намира. Неговият живот бе витаене в изкуството, можеше по всяка тема да направи в следващите пет десет минути, сонет или  стихотворение.

Разказват се легенди за събирания, вино и поезия. В него сякаш живееше единствено нетленното изкуство и нямаше никакви сетива за практицизма.Накрая казват не можел да връзва двата края. Забравата днес не е застигнала само него.  Паметта за миналото в културата на една нация, за нейните личности и творци  лишава културата и от нейното бъдеще. Да добавим и друга българска характеристика – когато българин живеещ в чужбина получи световно признание, ние веднага се впускаме да го възпеем. Да го каним да пристигне в България, скъсваме се да го почитаме и да му уреждаме чествания. Но когато дворът му е насреща ни и гледаме в прозореца му, виждаме го да влиза и излиза от къщата си, какво толкова да го величаем.  Ах, тази наша балканска стиснатост да похвалим нещо и някого щом се мотае около нас!!!
Добре че, социален клуб  „СЕДЕМ”  във Велико Търново , организира паметна вечер за големия ни поет.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ