За Сайгон и за нашите български предразсъдъци

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Всичко, което знаем за Виетнам, или е невярно, или пресилено, или болезнено остаряло. Това установих на място в Сайгон, но да карам по подточки: 

Митът за пълчищата велосипеди

Сайгон, градът на хилядите колелета, вече е мегаполисът на милионите мотопеди. При население от приблизително 10 млн. души пърпоретките са над 6 млн. и сякаш продължават да се размножават чрез просто делене. С велосипеди се придвижват или безнадеждно бедните местни, или безпочвено смелите туристи. Наистина доста хотели предлагат безплатно колелета на гостите си, но да ги караш из Сайгон е престъпление срещу личността. В уличното движение там “зебрата” е просто декорация, светофарът - предположение, а пешеходецът - парий презрян, на когото всяко пресичане може да му е за последно. И въпреки това за целия си престой не видях нито една катастрофа, бутнат човек и дори закачен калник. Светофарите имат някакво значение, но е препоръчително дори на зелено да пресичате на прибежки.

Мотопедистите, а и доста пешеходци задължително се предпазват от уличния прах с нещо като сутиен за уста. Добре прилепващите маски се продават навсякъде, понякога са прикрепени към шапки с периферия, от което носещият ги заприличва на извънземно. А десените са невероятни - включително маска с логото на клетия страдалец “Луи Вюитон”. Между другото преплетените букви L и V красят полуразплетени още на сергията клинове, чорапи с отделен палец за носене на джапанки и дори домакински гъби за съдове. (В Тайван видях и бонбоненорозов мотопед със седалка “Луи Вюитон”, което направо ме срази. Прилагам и снимка, нищо, че е от Тайпе.)

Виетнамското кафе има вкус на счукани дървеници

Може по времето на развития социализъм, което роди парадокса “турското кафе е виетнамско”, братята да са ни пробутвали по линия на СИВ отявлени боклуци, но днес кафето в Сайгон е туристическа атракция заедно с тунелите и катедралата Нотр Дам. Всеки магазин за сувенири предлага несметни видове мляно и на зърна в примамливи етноопаковки - дъхаво, ароматно, силно, черно. При това далеч не за жълти донги. Всяка сутрин си пийвах виетнамско кафе с мляко и декларирам, че беше повече от качествено. 

Всички знаят за България

Не само че никой не си спомня българо-виетнамската дружба, която изпрати хиляди работни мравки с дръпнати очички към нашите строежи и предприятия преди 30 и кусур години, ами изобщо не знаят, че има държава България и къде е тя. Приемат с разбираща усмивка обяснението “малка страна в Европа, граничеща с Гърция”, но по погледите личи, че и за наследниците на Древна Елада не са чували. Те се интересуват от държавите, от които традиционно пристигат туристи. И хич не им дреме, че французите са били “поробители”, а американците “агресори”. Днес синонимите им са евро и долар и това е важното. 

Ядат кучета

Драстично намалялата популация на бездомните помияри край виетнамските общежития в София навремето ще се окаже градска легенда. Едва ли местните нрави са еволюирали дотолкова, че лаещото да се превърне от блюдо в обожаван любимец. Почти няма магазин без куче компаньон на собственика (а понякога и 2-3). В Сайгон те са глезени, ухажвани, возят се на мотопед в специални столчета, носят кокетни дрешки и е някак емоционално нелогично след всички тези грижи да бъдат сготвени с ориз.

В една от туристическите агенции собственичката всеки ден преобличаше любимото си чихуахуа с различен тоалет и изпадаше в диво умиление, когато то “подпалваше моторетката” срещу всеки, навел се да го погали. Ако любителят на кучета не беше особено техничен, миниатюрното зло го клоцваше мълниеносно, а “майка” му примираше от безпочвен възторг. 

Исторически източници сочат, че кучешкото и котешкото месо са използвани за храна в няколко азиатски страни, които имат вековни традиции в консумацията им. Почти всички семейства си имат домашни любимци, а кучета за ядене се отглеждат във ферми, както и всички останали животни, опитомени от човека за храна. Древни документи показват, че китайските вариации на Будизма се обявяват против консумацията на кучешко, което се смята за една от петте “забранени храни”.

Но да се върнем на Сайгон, който по “паспорт” се води град Хошимин - кръстен на бившия борец срещу френския колониализъм, премиер и президент на социалистически Виетнам.
 
Само дето препускащият азиатски тигър се отдалечава от идеите на комунизма със скорост 160 млрд. долара годишно. Толкова е брутният вътрешен продукт на страната според данни от Световната банка. 

Туристите, които заливат Сайгон, обаче не се интересуват много от идеология и икономика. Влекат ги топлият климат и топлите усмивки, евтините забавления и типичните за държавата атракции, вкусната и екзотична храна. 

Магдалена ГИГОВА