На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря - традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница, съобщава БГНЕС.
Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича &quot;зарязване&quot;. <br /> <br /> След това всички се събират и избират &quot;царя на лозята&quot;. Едва тогава започва общо угощение. &quot;Царят&quot; е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: &quot;Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!&quot;. Царят отговаря на благословията с &quot;Амин&quot;. <br /> <br /> След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора &quot;трифунци&quot;, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. <br /> <br /> Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й. Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.<br /> &nbsp;