Левски е българският Христос – символичният спасител на народа от вековното робство. Човекът, който носи просветлението, че българите не са безправни поданици в империята на османските султани, а народ с право на свобода. Разбивач на оковите и водач към независимостта. Заради него ни има днес. Мистерията около револвера, свързван с Васил Левски, продължава да поражда спорове сред изследователи и музейни специалисти. Различни музейни експонати и интерпретации поставят под въпрос кое точно оръжие е държал Апостола и доколко днешните представяния отговарят на историческата действителност.
Както житието на Исус Христос е обгърнато в тайнства, така и животът на Васил Левски остава изпълнен с неизвестности. Не знаем с точност кога е роден, нито къде е положен в земята. Имал ли е любов, търсил ли е близост, вървял ли е сам по безкрайните друмища на революцията или е бил придружаван от двойници? Дали предателството е било неизбежност или случайност, която го отвежда към неговата Голгота – и до днес остава предмет на спорове.
Сред най-упоритите загадки е и оръжието, което Апостола е държал в дясната си ръка. История, обгърната от легенди, догадки и не малко митове.
В общественото пространство често се споменава револвер „Гасер“, създаден от австрийския оръжейник Леополд Гасер (1836–1871). От неговата фабрика във Виена излизат тежки, надеждни голямокалибрени пистолети, като най-популярен е моделът M1870, използван и в австро-унгарската армия.
В Националния военноисторически музей се съхранява подобен револвер „Гасер“ с калибър 11 мм и сериен № 16671, представян като оръжието на Васил Левски. Но това твърдение е под сериозно съмнение от гледна точка на фактологията.
Според доц. Георги Маринов револверът е постъпил в Етнографския музей през 1897 г., вероятно предаден от Марин поп Луканов или Христо Иванов (Книговезеца), макар това да не е документирано в музейните регистри. През 1947 г. оръжието е прехвърлено в НВИМ. При по-внимателен анализ експерти откриват дори сходства между този револвер и бронзовата фигура на Левски от паметника в Карлово, където в дясната му ръка също е изобразен „Гасер“ M1870.
Остава отворен и друг въпрос – какъв точно е лъвът в нозете на Апостола: африкански или азиатски?
Националният исторически музей също представя подобен модел M1870, свързван с Кръстю Асенов – племенник на Хаджи Димитър и македонски войвода. Там обаче специалистите са по-предпазливи и отбелязват единствено, че подобен тип оръжие е използван и от Левски, без категорични твърдения.
Към мистериите около легендарния револвер се добавят и нови истории. През миналата година Стоян Петрунов дарява на музей „Гасер“, за който твърди, че е открит при ремонт на къща в Карлово през 50-те години на ХХ век, когато работници попаднали на него при разкриване на покрива.
Но около къщата на Левски в Карлово също има дълга и сложна история. Още през 1933 г. режисьорът Васил Гендов пристига там, за да снима филм за Апостола. Открива обаче полуразрушени стени, запуснат двор и част от имота, превърнат в сметище, а друга – заграбена от съседи. Оказва се, че мястото предстои да бъде съборено за прокарване на улица.
Гендов се отказва от снимките и търси помощ от бъдещия генерал и лечител Петър Димков, тогава офицер в карловския гарнизон. Димков реагира незабавно – поставя караул около руините и спира всякакви действия. След това двамата сигнализират властите в София, откъдето нареждат обектът да не бъде пипан и да се назначи комисия. По-късно къщата е възстановена по спомени на съвременници.
Днешните изследвания обаче показват, че тази реконструкция няма как да отразява автентичния дом на Левски – покривът е изграден десетилетия след смъртта му. Още повече, че част от „намерените“ оръжия се оказват по-късни модели, появили се след Освобождението. Така наречените „черногорски гасери“ са произведения, свързани с масовото въоръжаване в Черна гора по времето на крал Никола I.
Въпреки това множество читалища и местни институции в България продължават да свързват подобни револвери с Левски, представяйки ги като оръжието, с което е организирал революционни комитети.
Историческата картина обаче е по-сложна. По времето на Левски широко разпространени са били и други модели револвери, включително системата „Лефоше“, създадена от френския изобретател Казимир Лефоше (1802–1852). Това са едни от първите масово използвани оръжия със задно зареждане и щифтови патрони, които променят оръжейната технология на XIX век.
Фирмата на Лефоше достига световна известност – участва на изложението в Лондон през 1851 г. и произвежда хиляди оръжия седмично. Нейни револвери се използват и по време на Гражданската война в САЩ.
Но „Лефоше“ остава и в културната история с тъмна слава – оръжието, използвано от бохемите на XIX век. С него Пол Верлен стреля по Артюр Рембо през 1873 г., а по-късно подобен револвер става част от трагичната легенда около Винсент ван Гог.
Историята на тези оръжия днес е обгърната едновременно от музейни експонати, митове и лични истории. А въпросът кое точно оръжие е държал Васил Левски остава отворен – между документите, легендите и желанието на поколения да притежават частица от неговата слава.
И както често се случва с историята, границата между факт и мит остава тънка – понякога толкова тънка, че лесно се превръща в легенда.
Материал на Росен Тахов, специално изготвен за "Труд"
