Мария Карагьозова е председател на сдружение „Асоциация Форум" и съпредседател на Гражданския съвет към ВСС. Магистър е по Финанси и Национална сигурност. От 2009 г. оглавява инициативата “Форум” за опазване на културното наследство, която е съвместна с МВР и прокуратурата. От 2016 г. е председател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, в който влизат 21 организации.

Г-жа Карагьозова направи коментар пред БЛИЦ за актуалната ситуация от последните дни и поредицата от катастрофи с фатален край.

Събота вечер – двама водачи на леки автомобили, единият от тях таксиметров, се засичат в еднопосочна улица. Единият от тях е в нарушение, но в историята не това е важното. Започва саморазправа и минути по-късно таксиметровият шофьор пада мъртъв след нанесения му побой. 

Оказва се, че водачът е от ромски произход и часове по-късно гръмва вълна от протести, както на негови колеги таксиметрови шофьори, така и на хора от кв. „Факултета“. Етническото напрежение е в кризисни нива и единственият, който обръща внимание на този факт и лично отива в гетото, за да потуши зреещия бунт и, недай си боже, нови инциденти, е главният прокурор Иван Гешев.

Как си мислите, че реагират българските политици в ситуацията? Прави сте – никак. Не реагират. Оставят ромите да се бунтуват, да затварят булеварди и въпреки че е очевиден гневът им, институциите не предприемат никакви мерки. Като че ли нарочно искат напрежението да ескалира. Или не им пука.

На всичко отгоре, след срещата на главния прокурор с ромите в кв. „Факултета“, част от политиците и най-вече служебният вътрешен министър Иван Демерджиев, който парадоксално е и вицепремиер по обществения ред и сигурност, започват да атакуват Гешев, че е отишъл да разговаря с близките на убития. Точно Демерджиев, който всъщност е този, който трябваше да е на мястото на главния прокурор и лично да се опитва да свали напрежението ли – ще попита някой? Да, точно така. Същият служебен вътрешен министър, който не си мръдна пръста да осигури обществения ред в страната, откакто е начело на ведомството. Същият, който буквално се крие зад проблемите в МВР, наследени от предшественика му Бойко Рашков, и вместо да работи, ежедневно дава интервюта по медиите, за да напада прокуратура. И така само задълбочава проблемите.

Поведението на Демерджиев и политиците от т.нар. „партии на промяната“, които му пригласят, не е никак случайно. Непосредствено след изборите, още в първите си коментари, същите тези политици отново захапаха темата за отстраняването на точно този главен прокурор. Истинската цел на постоянните им атаки срещу българската прокуратура – „изчегъртването“ на неудобния Иван Гешев и едноличната му смяна с друг – послушен и удобен на статуквото главен прокурор.

За всички е ясно, че тези политически партии отдавна са „взети на концесия“ от олигарси, клиенти на прокуратурата, която пък от своя страна има неблагоразумието да се интересува от произхода на огромното им и необяснимо богатство. Богатство натрупано разбира се за сметка на общото, на държавата.

Не, те не крадат един от друг, те крадат от нас благодарение отново на корумпираните политици и назначените от тях администрации, заемащи позиции позволяващи им да източват обществения ресурс. Шлосери и бензинджии станаха шейхове. Това богатство обаче придоби такива размери, че то показа нагледно в Българи, че е в състояние да клати цялата държава, нейните устои и структури. Натрупаният криминален капитал става опасен, когато придобие такива размери. Сменя и назначава нови правителства, иска промени в Конституцията и законите на държавата до пълното овладяване на всички власти.

Само някак съдебната власт и то най-вече в лицето на прокуратурата останаха независими. Това не им харесва. Напъните продължават.

По време на изборите политиците се превръщат в бизнесмени и са на пазара за гласове и на пазара за търсене на спонсори. Продават обещания. Поемат се ангажименти (най-вече към спонсорите), тези ангажименти после трябва да се изпълняват, защото спонсорите могат да бъдат доказано груби - все пак в България те не идват от „Сорбоната“, а от улиците на прехода през 90-те. Опасно е.

Когато някой ги попита - „защо искате закриването на спецправосъдието?“, отговорът ще е прост - „защото сме поели предварително ангажименти и трябва да ги изпълним!“. Това гласно и публично беше обяснението на управляващото мнозинство депутати в българския парламент, след като всички правни мотиви за искане закриването на едни работещи по тежката и организирана престъпност в България органи на съдебната власт, в лицето на спецправосъдието, бяха опровергани с факти и цифри.

Оказа се обаче, че в България най-бързо се забогатява от правене на политика, не от правене на бизнес в реалния сектор на икономиката. Това е абсолютна аномалия в държава с пазарна икономика. Партии-стартъпи (ПеПе-тата), партии-ветерани, като БСП/БКП и ДБ/БКП, на всички им е очевидно некомфортно съществуването въобще на фигурата на главен прокурор и прокуратура  -  докато не се преборят за „правилната фигура“ на главен прокурор.

Тази седмица стана ясно, че за БСП е голям проблем бързата работа на прокуратурата. Защо прокуратурата работи бързо? Проблем. Защо прокуратурата работи бавно – пак проблем. Завърта се любимата тема отново от изпълнителната власт в лицето на служебния министър на правосъдието - законопроекти за търсене на отговорност от главния прокурор.

А кой ще търси отговорност на тоя дето ще търси отговорност от главния прокурор – той безконтролен ли ще е? Смешен омагьосан кръг за нищоговорене. 

Контролът върху главния прокурор се посочва дори като  условие за получаване на европейски средства по Плана за възстановяване, глобалното затопляне в частност, и като условие за формиране на коалиция от партии. От моя гледна точка тази идея е превърнала Министерство на правосъдието в Министерство на мечтите. Ако я няма фигурата на независимия главен прокурор, когото да борят и да го правят зависим, за какво да съществува това министерство въобще? Едно министерство без реални държавнически функции при държавно устройство с ясно разделение на трите власти – законодателна, съдебна и изпълнителна.

Правосъдието си има своя власт и тя се нарича съдебна власт и се управлява от Висшия съдебен съвет. Да, идеите за изваждането на прокуратурата от съдебната и вкарването й в изпълнителната власт под шапката на Министерство на правосъдието би осмислила неговото съществуване, както беше по времето на тоталитарна България, преди 1989 г. Към момента обаче в правомощията му остават основно управлението на затворниците и мечтите – освен тази за овладяване на фигурата на главния прокурор, остават и мечтите на подопечните му структури да го напуснат: съдиите по вписванията, държавните съдебни изпълнители, изкуствено извадени някога от съдебната власт, за да бъдат поставени в едно „разкрачено положение“ между изпълнителната и съдебната власт – назначават се от министъра на правосъдието, пряк административен ръководител им е шефът на районния съд, към който работят, бюджетът за издръжката им – от бюджета на съдебната власт. Но нали и Министерство на правосъдието трябва нещо да работи. А, да - държи държавния печат.  Добра идея е да се направят Дни на отворените врати,  да влизаме  гражданин по гражданин и да ни показват как министърът и служителите му държат печата. И на децата също. Така Министерство на правосъдието ще има и научно-образователни функции.

И последно, но много важно – Христо Иванов направи към Министерство на правосъдието Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Това е много важно за хората – прилагане на актуализирана стратегия, която се състои в продължаване.

Това ли са реалните проблеми на хората? Кои са реалните проблеми в наказателно-правната сфера? Ежедневно ставаме свидетели на  убийствата по улиците. Проблем, за който политиците не искат да говорят, а очевидно е нужен консенсус. Блокирането на работата на правоохранителните органи - липсват акции, липсва каквато и да е активност по отношение на корупцията и борбата с организираната престъпност, след ликвидирането на спецправосъдието. Остарялото и неефективно законодателство в наказателната сфера.

Не е нито време за съдебна реформа, нито за драстични законови промени, нито за стратегии в посока слънцегреенето. Съдебната реформа не съществува. Това са просто едни естествени процеси на промени, които текат с развитието на обществото, подобно на тези в икономиката, социалната сфера, здравеопазването, енергетиката. Но идеята за съществуването на „съдебната реформа“ е въпрос за съществуването на политически проекти като „Демократична България“. За целите на новото 48-о Народно събрание трябва надграждане. Предлагам „Съдебната реформа“ да бъде прекръстена, за по-голяма тежест на „Великата съдебна реформа“ (ВСР). Нещо по подобие на Великата октомврийска социалистическа революция, благодарение на която номенклатурният им род е просперирал политически и икономически години наред, та до ден днешен тук в България. 

Време е да се помогне на ежедневните хора, които сутрин стават и правят хляба ни или учат децата ни. На малцинствата, които все повече усещат неравенството и нехайството на държавата за правата им. Те нямат свои медии и НПО-та, които да защитават правата им. Или имат само такива, които вземат едни пари и в крайна сметка не защитават правата им. Заемането на героични пози от политици как ще се саморазправят с главния прокурор няма да спре галопиращата инфлация и да помогне на обикновените хора да оцелеят, няма да спре войната по пътищата и няма да върне погубените животи.

Спрете да нападате брутално опонентите си, а прецизирайте публичните разходи и ги насочете там, където е най-необходимо. Степенувайте нуждите на населението, а не философствайте за Великата съдебна реформа, където се провалихте дори в очите на собствените си поддръжници и те ви оставиха на опашката на политиката. Иначе завинаги ще останете в забвение, но ще съсипете и нашите животи.

 

Мария Карагьозова