Големият български артист Коста Цонев е роден на 3 юни 1929 година. Неизвестно защо обаче, на всичките му документи срещу графата: дата на раждане е била изписана датата 10 юни. Така или иначе, ако не беше си отишъл от този свят през януари 2012-а, тези дни актьорът щеше да навърши 89.
Коста Цонев е от хората, които Господ не просто е потупал по рамото, а направо ги е целунал по челото. Наричат го аристократа в българското кино и театър: левент, красавец, любимец на жените и ценител на тяхната красота, чаровен, талантлив. Създателят рядко дарява с толкова ценности един и същи човек. Обикновено ги разпределя между повече. 

По-малко от година преди края Коста Цонев получи последната от многото си награди: „Аскеер” за цялостно творчество”. Вече нямаше сили да стои на краката си. Седнал в средата на сцената, заобиколен от колегите си, които бурно го аплодираха, той в типичния си стил, не скри огорчението си, че получава приза толкова късно. 

Двата мандата в парламента потвърдиха, че талантливият и интелигентен човек е нужен и може да бъде полезен навсякъде. От това време е останала фразата му: „Политиката не е толкова страшна, зависи от какъв аспект, от каква гледна точка гледаш. Ако използваш своя авторитет, за да помагаш на хората, за мен това е едно великолепно нещо, политиката е много добра”, казваше някогашният депутат. 

Коста Цонев разказваше, че мечтата на майка му е била да го направи свещеник. И нещата може би успешно се движили в тази посока, той дори запял в църковния хор, но се намесило киното. Прожекциите в махленския киносалон „Красно село” не започвали, докато младокът не заеме мястото си. Синът на бояджията бил луд по екрана. След всеки филм вкъщи той разигравал ролята на главния герой. Поставял на масата чиста покривка, поставял празна чиния, вилици, ножове и елегантно започвал да се храни, досущ като звездата. Чувствал се като в холивудски ресторант, само дето от изисканите ястия нямало и помен. Техниката била другата слабост на момчето. Не се разделял с отверката. Поправял всичко, което се нуждае и не се нуждае от ремонт, така че съответният уред: часовник или грамофон понякога въобще не проработвал.



И тогава се появила жената, която му казала: „Ти си роден за артист”. 

Подобни думи, произнесени от толкова красива и умна дама, прозвучали като заклинание. И всичко щяло да свърши дотам, тъй като се оказало, че таксата, която трябва да се плати за изпитите в театралното училище, са невъзможните петстотин лева. Жената обаче пак се намесила: „Аз ще ги платя”.

Първата среща на бъдещия народен артист с изкуството започнала с удар. Прекрачвайки прага, за да се представи на комисията, Коста не забелязал ниския свод на вратата и забил главата си в него. Ошашавен от болка той изведнъж се оказал пред мастития Владимир Трендафилов и просъскал: „Свиня! Басня от Крилов”. 

Приели го, което силно разочаровало майка му. В списъка на колегите му имало едно свито, срамежливо момче от Бургас - Георги Калоянчев. Години по-късно  двамата и още няколко ентусиасти, обикаляли фабрики и заводи с първите родни естрадни програми. Понякога хонорарът им бил кренвирши, банички, пасти. Пари нямало.

Първата роля в киното на Коста Цонев е немски лейтенант във филма „Тревога”. Имал и реплика, но докато „загрее”, снимките за филма свършили. През годините обаче те нямали край: социалистическият шпионин Боев, Дон Кихот, Ричард III, любовник, партиен секретар, строител… Коста Цонев е играл всичко. Дори кон. Във филма „Сватбите на Иван-Асен” изпълнителят на главните роли Апостол Карамитев умира по време на снимките. Тогава режисьорът Вили Цанков решава да я възложи на Коста Цонев, който в лентата е негов брат.  Така той изиграва и двете роли, което и до днес си остава истински професионален героизъм. 

Като всеки човек, който не умее да си държи езикът зад зъбите, Коста Цонев доста си е патил от свободолюбивата си реторика. Той например обичал да хвали любимия си футболен „Левски”, за сметка на омразния му ЦСКА. Някои хора обаче не погледнали на това с добро око. И актьорът бил уволнен от Младежкия театър и се приземил чак в Перник. Трябвало да се роди театър „София”, за да се върне отново като един от неговите основатели. 

Актьорът с усмивка разказваше за жилото и меда на славата: Това, че жените го заглеждали и му се усмихвали било добре, но имало и обратен ефект. В ресторантите често искали да го черпят: „Да пием по едно”. Гримасата му показвала, че не му се пие и тогава върху му се изсипвал поток от ропот, както е казал поетът: „Ти какво си мислиш, бе, че си много велик ли, бе?” Същото чувал и докато бягал за здраве: „Бегай... Бегай... С орлите ли искаш да живееш. И ти ще умреш...”

Не е много приятно, но ...какво да се прави. Тогавашни нрави, както е казал друг велик поет.

Исак ГОЗЕС