В България крили 3 дни смъртта на комунистическия лидер Вълко Червенков през октомври 1980 г. След това искали да ограничат поклонението на негови почитатели пред тялото и присъствието им на погребението. Това става ясно от документи на американския Държавен департамент, разсекретени по искане на “24 часа”.
“Смъртта на Червенков, сталинисткият партиен лидер, отстранен от власт от Тодор Живков, сe превърна в рядък пример за публичен изблик в България. Станахме свидетели на многобройни сблъсъци с полицията в центъра на София, докато тялото чакаше за погребение. Дочухме и за много по-големи сблъсъци по време на самото погребение”, пише в свой доклад американският посланик в София по онова време Джак Ричард Пери до Държавния департамент.

Докладът е пратен и до посолствата на САЩ в Белград, Берлин, Букурещ, Будапеща, Москва, Прага, Виена, Варшава и до американското консулство в Мюнхен.

Американският посланик Джак Ричард Пери праща първия си доклад за смъртта на Вълко Червенков през октомври 1980 г. 

Сблъсъците според дипломата са заради наложените от властите ограничения към българите, желаещи да отдадат почит, да се поклонят пред тялото и да участват в погребението на комунистическия лидер.

Първият доклад на американския посланик Джак Ричард Пери за смъртта на Вълко Червенков, изпратен през октомври 1980 г. 

Докладчикът смята, че хората, които се противопоставили на полицията, не само изпитвали уважение към дългогодишния комунистически лидер, но по този начин вероятно изразявали недоволството си към тогавашното ръководство. Все пак авторът уточнява, че последното е само предположение.


Посланикът Пери

“Във всеки случай емоциите, предизвикани от събитието, ни напомнят, че дори в спокойна и уравновесена страна като България нещата могат да излязат извън контрол”, пише Пери.
Той разказва, че първото съобщение за смъртта на Червенков се появило на 23 октомври, но то не споменавало датата на смъртта. “Има слухове, че това е станало на 21 октомври, но 2 дни пресата се е въздържала да публикува това вероятно за да не предизвика твърде голям публичен интерес”, пише по-нататък докладчикът.

Тайната излязла наяве, когато семейството на Червенков разлепило некролози в квартала

Така на 24 октомври тялото било изложено набързо, но очевидно тълпите от хора били повече, отколкото полицията очаквала.

“Посланикът мина в района по това време и съобщи, че в последната му година в България не е виждал тълпи като тези.

Полицията отцепила района, но хората притискали полицаите, за да успеят да преминат отвъд загражденията”, пише в доклада.

Авторът споменава, че италианският посланик, чиято резиденция била на неколкостотин метра от Централния военен клуб, където се излагали саркофазите за поклонение, опитал да излезе с колата си и бил спрян от полицаи. Той преценил, че отвъд кордона имало около 1000 души. Най-накрая тълпата успяла да пробие огражденията и голяма група хора, носещи цветя, се втурнали с надежда да успеят да видят тялото. Според италианския дипломат те били предимно на средна възраст. “Полицията, очевидно несигурна какво да направи, спирала тълпата и започнала да бие хората, което довело до сериозни схватки”, пише докладът.

Той се позовава и на “винаги много добре информирания югославски посланик”, според когото още по-сериозни сблъсъци имало на гробищата 

Там тълпа от 4-5 хиляди души искала да влезе, но била спряна от полицията. Според дипломата около 150 души били задържани за кратко. Спречкванията на гробищата били потвърдени косвено и от източногермански дипломат.

“Защо такива тълпи? Българска служителка в британското посолство, която пожелала да бъде оставена да види тялото, каза, че искала да отдаде почит, понеже като дете била учена да пее песни за Червенков като баща на своя народ”, пише авторът.

Уважението към известния лидер било най-простото обяснение за големия интерес към погребението му. Но югославският посланик изразил мнение, че по-голямата част от тълпата на гробището била съставена от млади хора, които не биха могли да си спомнят Червенков лично. Затова той вярвал, че вълненията поне отчасти били форма на протест срещу тогавашното управление
“Въпросът е защо режимът така усърдно се мъчи да отклони тълпата, освен ако не се страхува, че демонстрацията за Червенков може да се разглежда като вот на недоверие към неговия наследник Живков?

Нашето предположение е, че повечето от хората са мотивирани главно от уважение или любопитство. Но чувствителността на режима към критиките показва страх. Във всеки случай вълненията показват, че дори в тази спокойна страна има чувствителни теми непосредствено под повърхността и че режимът никога няма да забрави да ги наблюдава, за да не излязат извън контрол”, пише докладчикът.


Георги Димитров със семейството на сестра си Елена Димитрова. Възрастните от ляво надясно: Роза Димитрова, Вълко Червенков, Георги Димитров, Елена Димитрова

Служител на американското посолство, присъствал в района на поклонението, отбелязал, че хубавото време и любопитството към необичайното раздвижване, а не спомените за Червенков довели до струпване на тълпа, но въпреки това нищо съществено не се случило след това.

Погребението на Червенков се състояло на 25 октомври 1980 г. на Централните софийски гробища. На него присъстват Живков и други членове на ЦК. Пред опечалените и семейството говорил Давид Елазар. Той казал, че Червенков работил за победата на социализма в България, но допуснал сериозни грешки като държавен и партиен лидер, които партията и ЦК преодолели успешно.

Червенков бил зет на Георги Димитров

В дипломатическите доклади до Държавния департамент се припомня, че Червенков е бивш лидер на БКП, наследил на този пост починалия през 1949 г. Георги Димитров. “Лоялен сталинист, Червенков прочисти за 6 г. около една четвърт от партията.

Падането на Сталин в Москва съвпадна с издигането на Тодор Живков, който скоро засенчи Червенков, постепенно го отстрани от партийните му позиции и най-накрая го изгони от партията през 1962 г. заради култа към личността”, пише в документите.

Дипломатите съобщават още, че Червенков бил зет на Георги Димитров и дълги години негов несменяем наследник на лидерския пост в БКП. Допълва се, че също като него прекарал годините на войната в Москва, за разлика от Живков, който останал в България.