Без точна статистика за популацията на мечките
В България няма актуални и точни данни за броя на кафявите мечки, но наблюденията показват, че срещите им с хора зачестяват. Това посочва биологът Александър Дуцов от Световния фонд за дивата природа (WWF), цитиран от БНР.
Причините за по-честите прояви на мечки извън естествените им местообитания са комплексни – от намаляващи хранителни ресурси в горите до климатични аномалии и човешко присъствие в техните територии.
Намаляваща храна и климатични промени
„При недостиг на ресурси мечките променят поведението си и това създава усещане, че числеността им е прекалено голяма“, обяснява Дуцов. Той добавя, че промените в горските екосистеми се дължат не само на човешката намеса, но и на екстремни природни явления като суши, наводнения и топли зими, които намаляват наличната храна.
Според експерта България има потенциал да възстанови по-устойчиви горски системи чрез засаждане на растителни видове, устойчиви на резки температурни и климатични промени.
Генетичен проект ще даде по-точни данни
В момента е в ход национален проект за събиране на генетичен материал от кафявите мечки, който ще позволи да се установи реалната численост на популацията им. Очаква се резултатите да внесат яснота в спора дали мечките у нас се увеличават или просто стават по-забележими заради промени в поведението си.
Как да реагираме при среща с мечка
Александър Дуцов подчертава, че мечките са интелигентни и бързо свикват с леснодостъпна храна, особено край населени места и сметища. Това може да доведе до загуба на естествения им страх от хората.
При случайна среща експертът съветва:
-
Не изпадайте в паника и не правете резки движения;
-
Отдалечете се бавно назад, без да гледате животното в очите;
-
Не хвърляйте храна и не опитвайте да снимате;
-
Ако мечката се изправи на задните си крака, това не означава агресия, а просто опит да се ориентира в обстановката.
Нападенията са редки, но предпазливостта е важна
Според Дуцов случаите на нападения от мечки у нас са изключително редки и се случват най-често по време на лов или при изненада на животното. Въпреки това той напомня, че човек трябва да се държи с уважение към дивата природа и да избягва провокации.
„Мечката не е враг. Тя е част от нашата екосистема – умна, адаптивна и заслужаваща защита“, завършва експертът.
