Сушата обикновено се измерва в спаднали нива на язовири и компрометирани реколти. Но когато водата намалява, в риск е не само икономиката - засегнато е и здравето на хората.
Недостигът на вода влошава качеството є, затруднява поддържането на хигиена и увеличава уязвимостта към инфекции и топлинен стрес. В България този риск вече не е хипотетичен, се казва в анализ на Климатека, цитиран от Труд.
Повтарящите се периоди на воден режим и прогнозите за по-сух климат поставят въпроса дали сме подготвени за здравните последствия от един все по-дефицитен ресурс. В следващите редове разглеждаме как тези процеси вече се проявяват и какви са рисковете пред България. Последните две лета бяха белязани с незапомнено засушаване у нас, съпътствано с горещи вълни и множество пожари.
Между 200 и 300 населени места в страната целогодишно страдат от суша, а през лятото броят им драматично се покачва. Всяко лято проблемът се повтаря, става изключително актуален и отразяван, но с отминаването на топлия сезон затихва и се забравя - до следващото лято. Но опасността е приспана само временно. А визия за овладяване на проблема липсва.
Сигналите на затоплящия се климат у нас
През последните години наблюдаваме промени към по-сух и топъл климат в България. През последните 30-35 години се наблюдава спад с ¼ на валежните количества във високите планини, а те са от решаващо значение - тези региони са основни източници на прясна вода, поддържащи речни басейни, екосистеми и общности надолу по течението.
Друга промяна, валидна за цялата страна, е засилването на екстремния характер на валежите, което води до трудности със събирането на тази вода в язовирите заради наноси, разливи и наводнения. Затоплянето на климата само по себе си означава по-силно изпарение дори при запазване на същите количества валеж.
Каква е разликата между суша и безводие?
Сушата е климатично събитие - продължителен период, в който падат значително по-малко валежи от нормалното за даден район. Сушата може да бъде метеорологична (липса на валежи), селскостопанска (влага в почвата) и хидрологична (спад на нивата на реки и езера). Влияе на човешкото здраве чрез прах, пожари и промяна в екосистемите.
Безводието (или водният стрес) е социално-икономически проблем - това е криза на потреблението или ситуация, при която наличните водни ресурси не са достатъчни, за да задоволят нуждите на населението.
Може да бъде причинено от суша, но често е резултат от лоша инфраструктура, замърсяване на водоизточниците или прекомерно разхищение. Безводието води до директни хигиенни проблеми, невъзможност за миене на ръце, разпространение на стомашно-чревни инфекции и критичен недостиг на питейна вода.
Как сушата и безводието удрят здравето: основните пътища
Обикновено сме свикнали да коментираме сушата в контекста на икономическите загуби и неудобствата за бита, но тя има много по-дълбоки социални и здравни последици.
Сушата оказва както преки, така и косвени вреди върху човешкото здраве. Сушата и недостигът на вода влияят върху здравето и благосъстоянието, защото създават повишена вероятност от възникване на болести, пренасяни от вода, храна и вектори; горски пожари и лошо качество на въздуха, както и продоволствена несигурност и недохранване.
Сушата може също да стане предпоставка за други екстремни климатични събития, и свързаните с тях последици за здравето. Например, може да засили топлинните вълни и да доведе до по-голям топлинен стрес. Може също така да увеличи рисковете от наводнения или огнища на инфекциозни заболявания, когато след периоди на суша се появят обилни дъждове.
Кои здравни рискове засягат най-силно България?
Сушите могат да влошат качеството на водата като стимулират растежа на патогени и увеличават концентрацията на замърсители във водоизточниците. Европейските страни обикновено имат добре регулирано и контролирано качество на общественото водоснабдяване, което най-вече предотвратява огнища на болести чрез доставка на безопасна питейна вода.
Във водите за къпане обаче възникват микробиологични заплахи за здравето по време на сухи периоди, когато концентрациите на патогени (напр. вредни бактерии E. coli) се увеличават поради намалени нива и ниски дебити, по-високи температури на водата, по-ниски нива на кислород, повишени концентрации на сол и хранителни вещества и по-високи концентрации на патогени в речните корита и близките почви.
Различни патогени (включително вируси, бактерии и паразити) могат да причинят редица заболявания, предавани по вода, които предизвикват стомашно-чревни симптоми или кожни инфекции.
Ниските нива във водните басейни и по-високите температури на водата засилват стратификацията във водите за къпане, т. е. разделяне на по-топлите и по-хладните водни слоеве, което благоприятства цианобактериите и цъфтежа на водорасли.
Цианобактериите (най-вече в сладководни води) и водораслите (в морски води) могат да произвеждат токсини, които са вредни за хората чрез контакт с кожата, случайно поглъщане на замърсена вода за къпане или заразена питейна вода или морски дарове.
Тези патогени могат да причинят дразнене на кожата и очите, алергични симптоми, стомашно-чревни заболявания, увреждане на черния дроб и бъбреците, неврологични разстройства и рак.
Сушата влияе върху разпространението и числеността на вектори като комари и кърлежи, като потенциално увеличава риска от векторно пренасяни заболявания.
По-малкото конкуренти и хищници и повече органичен материал в останалите застояли води по време на сухи периоди благоприятстват развитието на ларвите и растежа на популациите на комарите.
По-специално за вируса на Западнонилската треска, недостигът на вода кара птиците (резервоарни гостоприемници) и комарите Culex (вектори) да се струпват около малкото останали водоизточници, често близо до населени места. Така вирусът се предава по-лесно и вероятността от огнища сред хората се увеличава.
Когато сушата влияе и на диетата
Поскъпването на плодовете и зеленчуците заради сушите кара хората да преминават към по-нездравословна диета, свързана с развитието на хронични незаразни заболявания (като диабет тип 2, сърдечно-съдови, някои онкологични заболявания) и затлъстяване.
В България това е сериозен проблем, защото българските домакинства отделят по-голям дял от доходите си за храна в сравнение със средното за ЕС (35% при 21% в Европа). При хората под прага на бедност този дял е още по-висок, което прави продоволствената сигурност особено уязвима при засушаване и ценови шокове.
Когато водата изчезне, изчезват и работни места
Недостигът на вода не засяга само природата - той удря и пазара на труда. Проблемът се отразява както върху доходите на домакинствата, така и върху цели икономически сектори. В света около 78% от работните места имат някаква степен на водна зависимост, а 42% са значително зависими от водата.
Селското стопанство, енергетиката, туризмът и промишлеността зависят пряко от водните ресурси. Когато сушата намали производството, приходите спадат, а работните места се свиват. Най-видим е ефектът в земеделието - загубата на реколта или добитък означава загуба на поминък за цели семейства.
В България над 140 000 души работят в сектора “Селско, горско и рибно стопанство” - около 5% от заетите (по данни на НСИ за 2024 г.). Реалната зависимост вероятно е по-голяма, тъй като част от заетите остават извън официалната статистика.
Недостигът на вода влияе и косвено върху производителността. Лошото хранене, здравните проблеми или времето, отделяно за осигуряване на вода, намаляват работоспособността. Така сушата се превръща не само в екологичен, но и в икономически и социален риск.
