Самотата не е за всеки, това ни казва изложбата „Един самотник в пейзажа” в салона на СБХ, ул. ”Шипка” 6 , със своите 110 картини от кътчета на България.

Художникът Здравко Александров, 1911-1989 г. ни показва какво значи да потънеш изцяло в гледката, която рисуваш. Само творец може да изпита тази щастлива самота. И да я желае. Щастлив, че запечатва мимолетната красота върху платното.

 

Има още 8 дни до края на изложбата, за да я видите.

Да събереш в една изложба, от големи и малки галерии в страната, както и от частни колекции, творби на художника Здравко Александров е плод на сериозен тригодишен труд.

Всичко тръгва от разговор между изкуствоведката и куратор на изложбата Марияна Аврамова и шефа на галерия Лорань – Лаврен Петров. Захване ли се с една работа известния галерист го прави без компромиси, с неповторим душевен заряд и убеденост. Три години се събира и организира цялостната изложба в съдружие със Съюза на българските художници и с един отлично съставен и отпечатан паметен албум.

Като внук на Цанко Лавренов, галеристът Лаврен Петров държи висока летва в бранша. За него Здравко Александров е един много силен български художник, не отстъпва по сила на големите европейски художници в този жанр. А творбите му сякаш са докосвани от радостта да се живее сред красотата на родната ни природа.

Здравко Александров (1911‒1998) завършва през 1935 г. специалност „Декорация“ при проф. В. Захариев в Държавната художествена академия. През 1937 г. участва за първи път в обща художествена изложба с Дружеството на южнобългарските художници.

През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия в София. През 1942 е сред 35-мата художници, избрани да представят България на Венецианското биенале. Има няколко големи самостоятелни изложби. Няколко пъти е носител на Наградата на София през шейсетте и седемдесетте години.

Още 8 дни имате, за да разгледате тази прекрасна изложба, в която картините ще ви разнежат и ще ви стане страшно мъчно за родината, ако живеете в чужбина.

Савка ЧОЛАКОВА