Техника има. Земя има. Желание за производство също. Но когато водата липсва или достъпът до нея е невъзможен - зеленчукопроизводството се превръща в риск, който малко стопани могат да понесат.
Павел Стоименов, който отглежда зърнено-житни култури и зеленчуци в землището на село Брест, Плевенско, показа поле с лук, което в момента се разваля. Причината, по думите му, е липсата на възможност за напояване в критичния период на поникване.
„Миналата седмица бяхме на конференция в София за преминаване към зелено. Учеха ни как да бъдем устойчиви. Казаха ни, че трябва да използваме отпадните води, за да напояваме. А ние как да използваме отпадни води, като сме на Дунав? Искаме да напояваме, искаме да произвеждаме зеленчуци, но не можем“, коментира Стоименов пред Агри.
Проблеми с поникването
По думите му на полето е бил засят лук, но културата не е успяла да се развие заради липсата на вода в точния момент. Лукът е култура с много дребни семена и за разлика от картофите, например, изисква постоянна влага, за да поникне нормално.
„Имаме поле с лук, което в момента го разваляме, тъй като нямахме вода. Не ни е позволено да напояваме, а лукът е от малки семена и не може да поникне без влага“, обяснява земеделецът.
Щети върху 1200 дка
Според него в края на март и началото на април е имало около 20-дневен сух период, съпроводен със силни ветрове. Именно тогава лукът е трябвало да поникне и е имал най-голяма нужда от напояване.
Най-тежкото, по думите му, е, че става дума не за малка площ, а за 1200 дка лук, които ще бъдат унищожени и презасети с царевица.
Стоименов подчерта, че проблемът не е само на едно стопанство. Според него липсата на работещо напояване лишава цели региони от възможността да развиват зеленчукопроизводство, да създават заетост и да носят приходи в бюджета.
Пропуснат договор и финансови загуби
Фермерът посочва, че стопанството е имало договор с голяма търговска верига, но заради провалената реколта ще трябва да поиска анекс към договора.
„В момента трябва да откажем договора. На това поле и на другите полета, които ще разваляме, можеше да произведем над 10 000 тона лук“, казва той.
По негови изчисления, при цена от 50 стотинки за килограм, това са около 5 млн. лв. оборот.
Според него разговорът за водата в земеделието не може да бъде отлаган повече, защото без напояване зеленчукопроизводството остава неконкурентно и несигурно.
„Спираме да се борим, спираме да говорим за водата. Може би ставаме омразни на хората, защото вече изглежда, че се борим само за себе си“, каза още Павел Стоименов.
