Горещият пустинен климат в американския щат Аризона и необходимостта да усвоят огромно количество информация са сред най-големите предизвикателства пред българските пилоти, които се обучават да летят на изтребителите F-16. За това разказаха пред БТА капитан Светослав Ангелов и старши лейтенант Димитър Ташев.
Двамата се намират в активната фаза на обучението си, като се очаква капитан Ангелов да се завърне в България през август, а старши лейтенант Ташев – през ноември.
От българските учебни самолети до американските авиобази
Капитан Светослав Ангелов завършва Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия през 2017 г. В България лети на учебните самолети „Пилатус“ PC-9M и L-39ZA „Албатрос“.
През 2018 г. участва в едногодишна програма, финансирана от САЩ, за обучение на самолет Т-6 в авиобаза Кълъмбъс, щата Мисисипи. По това време има натрупани около 160 летателни часа на учебния самолет.
През 2024 г. отново заминава за Съединените щати, този път за обучение на F-16. За разлика от част от колегите си, той започва директно подготовката на реактивния учебен самолет Т-38.
„Той също е учебен самолет, но има възможност откъм авионика да се симулират бойни задачи“, разказва капитан Ангелов.
След това в авиобаза „Рандолф“ в Сан Антонио, Тексас, преминава курса Introduction to Fighter Fundamentals (IFF) – „Въведение в основите на изтребителната авиация“, който подготвя пилотите за преход към реални бойни самолети.
Старши лейтенант Димитър Ташев завършва ВВВУ през 2021 г. и също лети на „Пилатус“ PC-9M и L-39ZA „Албатрос“.
Три години по-късно той заминава за САЩ, където обучението му започва с тримесечен курс по английски език в специализиран езиков център във военновъздушната база „Лакланд“ в Сан Антонио.
След това в авиобаза „Ванс“ в Инид, щата Оклахома, преминава обучение на Т-6, на който натрупва 80 летателни часа. Следват още 90 часа на Т-38, а впоследствие продължава подготовката си в авиобаза „Рандолф“.
„Там започнахме повече да наблягаме на бойното използване на самолета. След всеки период от обучението полагаме изпит – теоретичен, устен и летене“, разказва старши лейтенант Ташев.
Изпитание и на земята, и във въздуха
Преди да продължат обучението си, всички пилоти преминават и през тренировки на центрофуга. За да бъдат допуснати до следващия етап, те трябва да издържат натоварване от 9G в продължение на 15 секунди.
Същинската подготовка за F-16 се провежда във Въздушната национална гвардия на Аризона в град Тусон.
Курсът продължава осем месеца. Първите два са посветени основно на теоретични занятия и работа на симулатори.
След това обучението започва с усвояване на базовите елементи – излитане и кацане, като постепенно преминава към все по-сложни бойни задачи.
„Изпълняват се въздушни боеве в различен състав, прехвати, нощни полети и удари по земни цели“, обяснява капитан Ангелов.
В края на курса всеки пилот полага заключителен изпит, след който получава техническа квалификация да пилотира F-16.
Най-голямото предизвикателство – жегата и огромното количество информация
Освен сложната подготовка, българските пилоти трябва да се справят и с тежките климатични условия в Аризона.
Заради пустинните горещини работният ден в авиобазата започва още в 6:00 часа сутринта и приключва около 15:30 часа.
По думите на пилотите високите температури се усещат най-силно, когато са на земята и се подготвят за полет.
Капитан Ангелов признава, че най-трудно се оказва огромният обем материал, който трябва да бъде усвоен.
„Времето за четене и учене не стига. За да се справя с изключително обемната информация, се фокусирам върху етапа и задачата, които ми предстоят. Ученето е въпрос на навик. Знаех какво да очаквам и бях подготвен какво се очаква от мен“, посочва той.
Според него авиацията е еднаква навсякъде по света, но организацията на обучението в САЩ се различава.
„Авиацията навсякъде е еднаква и обучението си прилича, но в САЩ много повече хора преминават едновременно през курса и за разлика от България го няма толкова персоналния подход“, обяснява капитан Ангелов.
„F-16 дава повече възможности“
По думите му преминаването към F-16 е сериозна крачка напред.
„F-16 дава повече възможности. За мен това е първият самолет с радар, който пилотирам, различен е с информацията, която предоставя, двигателят му е много по-мощен“, казва той.
Според Ангелов в американската система много по-голямо внимание се отделя на подготовката преди полета и анализа след неговото приключване.
„При брифинга се обсъжда всеки аспект от полета – излитане, отиване до зоната, задачата, която трябва да се изпълни, и прибирането. По същия начин е и след полет – какво сме искали да постигнем, какво сме направили и как да подобрим при следващ полет. Този процес е различен от България и смятам, че там може да подобрим“, допълва пилотът.
Повече индивидуално внимание в България
Старши лейтенант Димитър Ташев също отчита разлики между двете системи на подготовка.
Според него обучението в САЩ е значително по-интензивно, докато в България инструкторите обръщат повече индивидуално внимание на курсантите.
По думите му именно това прави българските пилоти много добре подготвени.
Като допълнително предизвикателство той определя и факта, че цялото обучение се провежда на английски език.
Ташев отбелязва още, че ежедневието на военния пилот в САЩ е организирано по различен начин, тъй като всеки има ясно определени задължения и не се натоварва с допълнителни административни задачи.
Безценен професионален и житейски опит
И двамата пилоти са категорични, че престоят им в Съединените щати ги развива не само професионално, но и като личности.
Животът в различна държава, срещите с хора от други култури и адаптацията към нова среда и климат са опит, който според тях ще бъде ценен през цялата им кариера.