Заведение в Кърджали, ранна утрин. Трафикът набира постепенно своя потенциал като за делничен ден.
Масите са пълни с жени.
Какафония от звуци. По телевизорите в бара вървят манекенки на фона на тиха музика.
Надигат се кафета, цигарен дим, разговори колкото си щеш.
Две по-възрастни дами обаче правят впечатление. Гурбетчийки от изнемогата в средствата в началото на новия век. Когато Царят без корона заменяше имоти, те са напуснали страната. Над 20 години са били зад граница.
Говорят за децата, внуците, парите, спестяванията.
„Никога не давай всичко на младите, поне едно 10 000 евро трябва да имаш скрити. Аз давах, давах. Те пък ходиха на екскурзии, щракаха с пръсти. В един момент станах ненужна, когато спрях да пращам. Не ме поглеждат сега, като съм тук“, споделя едната.
„Спокойно, имам си“, казва другата.
„Ще те налегне някоя болест, тия няма да се заинтересуват за теб, дори хляб няма да ти купят“, опитва се да доубеди първата в патилата си за спестяванията, пише 24rodopi.com.
