Живот след спасението и разказ за депортирането на българските евреи. За първи път пред камера застава една българка изминала пътя от Дупница до Държавния департамент на Съединените щати. Само на 9 години Билха Брайънт се изправя пред ужаса да бъде изпратена в концлагер.

През годините, за спасяването на българските евреи се е говорило много, за емоциите обаче - малко.

На 8 хиляди километра от България се срещаме с Билха. Родена в Дупница през 1934 година. Семейството на Билха произлиза от  сефарадските евреи. Баща й обработвал огромни количества тютюн в района на Дупница . Помагало цялото семейство.  В България живеели мирно и спокойно до  9 март 1943-та.

И въпреки, че говори чудесен български, от време на време Билха се притеснява, а разказът продължава на английски. За малко и онези страшни моменти, когато 9-годишното момиче, трябвало да бъде депортирано.

„Аз бях просто дете от едно обикновено семейство. И да премина през всичко това… Ужасно, ужасно чувство. Ти си безпомощен. Не можеш да направиш нищо. Седиш и чакаш да те вземат… извинявайте ще се разплача”, споделя тя.

Над 40 хиляди български евреи са качени на влак и заминават за Югославия. Оттам – на кораби за Израел.

Избрана е да стане офицер. Започват годините,в които животът й се усмихва. Следва работа в Комисията за примирие  със Сирия и Ливан, а по-късно е избрана за Културно аташе на Израел в Хага.

Заминава за Холандия, където става най-младият дипломат. Един от посланиците остава без дама за бала и кани Билха. Срещу нея обаче е християнин. Работи в американското посолство. Това ги разделя, но чувствата остават. Той не спира да й пише писма. Следва сватба. Къща и деца.

Работи и в Държавния департамент до 1995 година, когато мъжът й се разболява.

Сега Билха живее във Вашингтон. Има деца, внуци и правнуци. Остава й само една неизпълнена мечта- да се върне в България, с цялото семейство.