Когато си слуга на политическа сила с отпаднала необходимост, то неминуемо те сполетява съдбата на твоите господари. Това може да ви го покаже най-добре Иван Бедров понастоящем анализатор в сайта „копърка” - „Свободна точка”, който е имитиращ продукт на реална медия с подобно име.
Но за това - след малко. Актуалният повод да обърнем внимание на тази особа е само илюстративен за цялата ситуация. Бедров в случая публикува тройно конспиративна опорна точка как Делян Пеевски толкова го било страх от сигнала на ДБ до МВР, в който се иска да се проверят полетите му до Дубай, че сам поискал прокуратурата да го провери. Понеже държавното обвинение било негово, пък вътрешното ведомство не.
Сякаш, прокурорите лично ще тръгнат да сверяват данни от полети, а няма да разпоредят именно на МВР да го свърши, каквато винаги е била законовата процедура.
Какъвто и да е резултатът от проверката и дали прокуратурата прецени, че има данни за престъпление или не, любимият на жълтопаветниците главсек Кандев при всички случаи ще има необходимата информация за това и ще може да я сподели в тикток рийл, ако пожелае.
Така, че тази шарлатания и от връх Околчица се вижда, че е безсмислена.
Нека оставим настрана соросоидната логика и да използваме малко истинска такава. Не само великите експерти по кризисен пиар, но и всеки с малко опит в политиката може да ви каже, че ако обвинят някоя публична личност в нещо лошо има три варианта на отговор.
Ако е много сгафил и е хванат по бели гащи – подава оставка, извинява се, навежда глава и чака бурята да отмине. Като да речем Кирил Петков.
Ако вярва, че може да му се размине, но има притеснение, че ще излязат компрометиращи подробности, започва да води битка, бави топката и сменя наратива, като се оплаква от натиск, рекет и опит да му се запуши устата. Както, например Иво Прокопиев прави при всичките разследвания срещу него.
И третият вариант е, когато е напълно убеден, че няма за какво да се хванат и е абсолютно невинен – тогава не само приветства проверките и разследванията, ами и сам ги инициира. Защото резултатът ще е в негова полза. А даже може и да му послужи за ответно дело за клевета, да речем.
Е, не е нужно да си Делян Пеевски, Маргарет Тачър или Кардинал дьо Ришельо, за да се усетиш и да реагираш по най-логичния начин според ситуацията.
Нека, обаче да вземем частния случай с Бедров, който по принцип минава за дребна шашма и да го разгледаме на фона на цялата ситуация. Първо, кой е Иван Бедров? Журналист, който е явен член на соросоидната клика около олигарха Иво Прокопиев и подопечните му медии, НПО и политически проекти като ПП и ДБ.
Бедров не просто действа в синхрон с тази мрежа за влияние, както доказаха преди години едни стенограми от конспиративни срещу известни като „Арго-гейт”, той през по-голямата част от кариерата си директно работи в медии на грантова издръжка.
Сега да отворим ветрилото – какви са тези грантове? Медиите в свободния свят се издържат на пазарен принцип – печелят пари благодарение на аудиторията, която имат.
Има, обаче една малка група издания, които разполагат с непропорционално много ресурси на база мижавата си аудитория, като печелят парите си от грантове от НПО и фондации от чужди държави.
Е, ако медиите служат на читателите си, тъй като печелят от тях, то на кого да служат грантовите медии, освен пряко на тези, които им осигуряват финансирането? В случая на Бедров, той от над 20 години не работи като журналист, а като проводник на частни интереси.
И тук една подробност. Тъй като новата администрация в САЩ също не харесва тези изкуствено поддържани медии, правещи не журналистика, а соросоидна пропаганда, им спря финансирането.
И „Свободна Европа”, където се вихреше Бедров хлопна кепенци. България явно е малък и не толкова интересен пазар, той си направи сайт имитиращ по дизайн и звучене оригиналната медия, но също като нелегалните китайски реплики на маркови стоки като „Адибас” и „Пунта” си прекръсти сайта на „Свободна точка”, за да наподобява оригинала.
И нека да разширим сферата на наблюдение – кой остава да финансира този квазимедиен продукт, след като никога не е разчитал на пазарни принципи, а кранчето от чужбина е спряно? Очевидно наместниците на тази мрежа на родна почва, а именно Прокопиев и политическите му проксита. Това е очевидно и от безкритичната пропаганда, която се лее в този сайт по адрес на ПП и ДБ.
И след като двете формации изпаднаха в дълбока опозиция и се превърнаха в токсични за всичките им потенциални партньори в политиката, на тях не им остава нищо друго освен да въртят старата плоча „Пеевски, Пеевски, Пеевски”. Въпреки че, самият Пеевски и неговата ДПС също е в опозиция и в момента парадът се води от друг.
Само, че този дето води парада скоро ще има нужда от още 30 гласа за конституционно мнозинство и тези хартиени тигри от ПП и ДБ явно планират да правят пазарлъци, че даже и се разцепиха в опита на всеки от тях да си вдигне цената. Затова и много не смеят да ритат по кокалчетата управляващите, а се правят на опозиция на опозицията.
Защото ако не продължават да крещят и да дуят перки в различни посоки, всичките мирчевци, божановци и асеневци рискуват наистина да изгубят и малкото си вярна аудитория, да изпаднат в миманса. Тогава, както каза вицепремиерът Иво Христов, ще се превърнат наистина в партии с отпаднала необходимост.
Затова и сега медийните им слуги изпадат в такива срамни ситуации да пропагандират налудни тези. С тази разлика, че не Иво Христов, а първо читателите им, а после и американското правителство отсъдиха за такива като Иван Бедров, че произвеждат журналистика с отпаднала необходимост.
