Журналистът-дисидент Владимир Костов: Бях опитна мишка за убийството на Георги Марков

Владимир Костов е български журналист - дисидент, говорител на Радио Свободна Европа в продължение на 15 години. Получава политическо убежище във Франция през 1977 г. с миналото на кадрови офицер на Държавна сигурност. Заради това е бил осъден у нас на смърт за измяна. Официалната отмяна на смъртното наказание става едва след Десети ноември, когато журналистът идва да представи у нас книгата си "Българският чадър". Повод за написването й е една аналогия. Между покушението срещу него самия през 1978-а, когато той е прострелян в Парижкото метро с 1,7- милиметрова капсула с рицинова отрова и покушението, след което умря българският дисидент Георги Марков. И двата случая са документирани в Скотланд ярд и най-вероятно делото за откриването на поръчителите на атентатите срещу двамата видни българи ще бъде възстановено.

- Сега, когато се връщате назад във времето, какво мислите за дисидентството си?

- Няма неща, които да ми тежат, защото съм ги извършил по външна принуда. Взел съм това решение да замина някога, защото смятах че в онази обстановка през 70-те - началото на 80-те и почти до 89-та никой не вярваше, че някога системата ще рухне. Поне не и във времето на нашия живот. Аз лично не очаквах подобно нещо.

- Как оценявате ролята на Горбачов в това отношение?

- И сега мисля, че в Съюза имаха един много труден въпрос за решаване - системата им не беше създала условия, при които младите хора да могат да се развиват. Горбачов, мисля, че се опита да реши този въпрос. Самият ход на историята обаче показа, че той не успя да осъществи замисъла си докрай. Очевидно има по-добър изход за това нещо. Показаха го например китайците. А Горбачов и Елцин, защото те бяха един тандем, бяха просто необходими, за да дойде един Путин. Той успя да изведе с една добра перспектива Русия от тресавището, в което тя беше.

- Как реагирахте, когато се разбра, че у нас се връща Симеон Втори?

- Аз съм се срещал с него веднъж, преди 1989 г., в Мадрид - като журналист от "Свободна Европа". Симеон ми създаде впечатлението на човек, който е много по-добър от онези, които го отричат и далеч не това, което казват за него онези, които го величаят. Той за мен е един семеен човек, който по една случайност се озовава в историята. Прави му чест единствено това, че влезе в нея, без да се опитва да го прави като монарх. Оказа се в това отношение добър политик и играч - прецени правилно обстановката и настроенията на хората. Очевидно обаче, че ламтежът към имотите е съществувал у него още от самото начало. Затова моето мнение беше, че този човек не бива да има място в българската политика. За съжаление, българските политици го подцениха и той и досега продължава да управлява по някакъв начин. Откровено казано обаче, той сигурно получи много като материалност, но загуби авторитет. Има обаче огромен принос в едно отношение - той послужи за пример, който окончателно сложи кръст на монархическата институция в България. Самите монархисти - една голяма част, се отдръпнаха от него. Това подейства по-ефикасно дори и от Референдума през 40-те в България. Това е една положителна роля, която той изигра. Ние сме може би единствените, които допуснаха човек от бившата монархия да се върне във властта и да играе политическа роля в нея. Симеон показа, че политиката е борба на интереси. Като слушах младия Станишев как говори, че се учел от примера на Симеон - то е колкото за смях, толкова и голям политически урок. Всичко в политиката се дирижира от интереси и преценка на момента.

- Продължавате ли да сте комунист в идейно отношение?
- В идейно - да. Идейната платформа на комунизма е християнската идея. Но комунизмът не можа да се развие почти никъде в света на практика. Сега виждате какво става в Америка. Изборът на Обама разтвори социалната ножица - все повече са бедните хора и все по-бързо нарастване на капиталите на богатите с темпове, каквито не са познати до днес в света. Как Обама ще реши този проблем?! Във Франция почина пред 100-годишнината си една много интересна жена - сестра Емануела. Самият Саркози беше насрочил голямо тържество в нейна чест и церемония за връчване на почетния легион. Още преди да почине, тя казваше, че тая церемония никак не я интересува - че няма да я представя Горе. Междувременно тя почина, преди да дочака церемонията. В пресата излязоха откъси от нейна автобиография. Впечатли ме нещо, което казва тази жена - че в човешката природа е заложена алчността, но "онзи, казва, който печели баснословно, трябва да се издигне до равнището да умее да дели!"  Умна мисъл. В това е един от големите социални проблеми на съвремието ни.

- Имате двойно гражданство...
- Да, и имам право да гласувам и във Франция, и в България - мисля, че това не е редно, трябва да се прекрати.

- А не ви ли отнеха българското гражданство, когато бяхте дисидент?
- Не. Имах дори смъртна присъда и пак не ми бе отнето гражданството.

- А вие как разбрахте за смъртната присъда?
- Вижте, предполагах, че имам - такова беше правилото. Бях офицер в Държавна сигурност. Не си получих последното звание майор, но то беше присъдено. Знаех, че агент на ДС, който е изменил на държавната клетва, се съди от вътрешен съд. Резултатите не се оповестяват официално, но аз бях убеден, че имам смъртна присъда.

- Потвърди ли се това ваше предположение?
- Едва, когато ме поканиха след 89-та година за излизането на книгата ми "Българският чадър" - Крум Благов от "Репортер 7" ме покани тогава, аз попитах знае ли се имам ли такава присъда, за да няма никакви пречки за пребиваването ми у нас. От кабинета на Желев ме уверяваха, че няма да има никакви пречки. Аз обаче държах това да се провери. "От моето познаване на практиката, им викам, би трябвало срещу мен да има присъда!.."
След известно време се оказа, че съм прав. И тогава аз предложих: "За да не си помисли някой, че може да прилага правосъдие, аз бих искал това да се изчисти - тоя въпрос да се уреди преди да дойда!" След месец ми съобщиха, че президентът Желев е подал указ за помилването ми. Едва тогава дойдох.

- Не мислите ли, че това говори, че ДС е била още "жива"?
- Присъдата е била издадена от съд, но в нарушение на Конституцията.

- Поискахте ли си досието да го видите?
- Не и нямам такова намерение.

- Има един интересен момент - въпреки смъртната присъда ДС ви е пратила  човек във Франция да ви каже, доколкото знам, че ви е простено предателството,  стига да продължите да работите за структурите с информация отвън...
- Така беше, но аз не се съгласих.

- Виждали ли сте след Десети ноември човека, който ви направи предложението тогава?
- Да, но не бих му казал името.

- Много интересен факт е също така, че отровата в изстреляната по вас капсула през 78-а не ви е подействала смъртоносно и че подобна капсула убива Георги Марков...Не ви ли е хрумвало, че някой хем е искал да изпълни задачата да ви простреля, хем не е искал да ви убие - вероятно човек, който тайно в себе си е разбирал подбудите на дисидентството ви...

- Мислил съм си и това. Възможно е да има и такъв вариант. Да, аз получих треска и висока температура и не умрях.  Дали защото изпълнителят е преценил количество, което да не ме умори, не мога да знам. Има и друга хипотеза. Според Аркадий Вайсберг и Олег Калугин е възможно аз да съм бил "опитната мишка" за количеството рицин, необходимо да бъде смъртоносно. Чрез мен те са разбрали, че трябва да се подсили капсулата и последвалият опит с Марков, както знаете, е "успешен". Така или иначе пробите се пазят в Скотланд ярд и аз искам делото да бъде възстановено.

- Кой според вас е поръчителят на убийството ви?
- Предполагам, че нашите, издавайки смъртната ми присъда, са потърсили съдействие от руснаците за начина, по който това може да стане. Така че, според много наблюдатели поръчител най-вероятно е нашенската ДС, а способите - на КГБ. Аркадий Вайсберг издаде една книга, в която прави преглед на различни случаи с отравяния в практиката на КГБ. И вътре разглежда смъртта на Людмила, смъртта на Георги Марков, атентатът срещу мен и смъртта на Георги Димитров. Той дава и една интересна негова трактовка за това дали съм останал комунист по убеждение, с която аз съм напълно съгласен. Казва: "Доколкото го познавам / за мене/, той е предприел тази стъпка от позицията не на човек който е станал някакъв друг, а от позицията на човек, който е виждал, че в комунистическия модел е останал много малко идеал! И не е намерил друг път да протестира."

- С Георги Марков познавахте ли се отпреди?
- Бяхме се виждали в България, но не сме били близки. Когато отидох във Франция, дойдоха да ми предлагат да работя за Би Би Си - тогава се запознахме. Идваха и от "Дойче веле". Избрах "Свободна
Европа", защото ми обещаха неограничено време.

- Имахте ли пълната свобода да говорите?
- И там имаше цензура. Не можеш да говориш ей-така. Накрая вече имах право на 10 минути да речем, в които мога да се изкажа. След 89-та вече се обезсмисли в голяма степен и съдържанието на онова, което казвам. Това всъщност ме накара и да се оттегля. През 95-та се пенсионирах.
- Когато тръгнахте оттук, имахте ли противоречия по въпроса за бягството с жена си?
- Не. И двамата бяхме единодушни. Но ако децата не бяха с нас, нямаше да можем да останем. Другите ни близки не знаеха нищо наистина - сестра ми Бистра, родителите ни, които вече бяха възрастни...Когато станаха тука историите с това къде сме и трябваше да дам изявление защо сме там, аз дадох моето обяснение.

- Как преглътнахте обидното "предател"?
- Не съм го преживявал. Връщайки се тук след 89-та, мнозина ме поздравяваха като единомишленици, а други откровено ми казваха, че не искат да се ръкуват с мен.  Приемам спокойно и двете. С близките си хора дори не съм обсъждал защо е трябвало да постъпим така и дали разбират мотивите ми. Никой от тях не е отварял разговор да ме пита, или да ме обвини. Сестра ми е пострадала за кратко в професионално отношение заради мен, но по-късно нещата се оправят.

- Имахте ли кореспонденция с близките си през цялото това време?
- Съвсем кратка и почти само около това как сме в здравословно отношение.

- Кажете нещо за децата си?

- "Децата" са единият на 50, а другият - на 46. И синът и дъщерята създадоха семейства със съпрузи-французи. С жена ми Наталия имаме пет внуци - две момчета и три момичета. Все някое от тях се е случвало да бъде гледано от баба си - съпругата ми изобщо не тръгна на работа във Франция.
- С какво се занимават децата ви във Франция?

- Синът е в петролния бизнес, а дъщерята - в застрахователния. Справят се добре. Внуците вече и те отиват към възраст, в която трябва да избират професии. Никой досега не е избрал журналистическата. /БЛИЦ

Едно интервю на Еми Мариянска