Самородно злато от български реки вадят търсачи на ценния метал с багери и фадроми. Организираните групи не жалят природните ресурси и филтрират всяка прашинка от дъното с помпи.
Тежките машини работят по родните златоносни реки, а шумът се чува на километри. Затова фирмите са намерили вратичка и по документи са изрядни, разказват пред приложението на в. "Труд" - „Зодиак“ свидетели на набезите, които продължават от години.

Пред закона те извършват рекултивация на водоизточниците. Взимат си разрешение за такъв тип дейности и докато разширяват и оформят реките, дебнат за златинките. С мощните помпи и багери не дават шанс на нито една от тях да остане скрита, за разлика от хората, чието хоби е да клечат с дни във водата и с ръчно сито да цедят всяка капка.

От организираната дейност се изкарват по около 2000 лева чиста печалба на месец, след като се приспаднат разходите за машините и заплатите на работниците, уточниха източниците.

„Тези с тежките машини, за които златото не е хоби, си взимат реката на концесия. Така е по Струма и по Арда. Това, което копаят, го минават през драгите, а междувременно си правят коритото и всичко е перфектно пред закона. Изваденото злато остава за тях“, разказват с подробности хората, които са виждали и чували какво се случва по родните златоносни реки.

За да има успех едно такова легално занимание обаче, е задължително и на терен да има читав геолог, който да даде наставления къде да се копае с приоритет. Така работата тече гладко и по план.

Според запознати със схемите на алчните копачи, добре работят и концесиите за инертни материали. Проверките на дейностите се правят от Басейнова дирекция, които виждат, че всичко е законно и си отиват.
Така бурканчетата със злато се пълнят, а след това печалбата от преравянето на реките отива в джоба на концесионера, твърдят запознатите с търсенето на самородно злато.

Търсенето на съкровища трябва да е хоби

Има и хора, за които търсенето на съкровища като златото и минералите е истинско хоби. Казват, че всичко друго у нас е комерсиализирано и когато се открие място с находки, става чудо от набези на така наречените и в техните среди иманяри.
Към апетитните места тръгват цели бусове с алчни и нетърпеливи копачи. Нерядко те остават разочаровани, защото не успяват да открият нищо, независимо колко агресивно търсят.

Такава е ситуацията с картата на златоносните райони на България. Там са посочени реките, които са златоносни, но като човек не може да си направи проби, да измери къде има концентрация на злато и като не намери нищо, обвинява, че е бил излъган и е бил направо 400-500 км, разказват търсачите на самородно злато.

Има обаче и експерти, които са изучили тънкостите на този занаят, и намират това, за което са дошли. Те трудно биха казали какво и защо работят по местата, които избират.

Митични аквамарини чакат откривателите си

Запалените търсачи на ценни находки са си поставили за цел да открият първите аквамарини в Родопите. Разказват, че го правят с цел да помогнат на науката и дори от геолози вече чакат първите им находки.

Има и други находки. „Който отиде около Кърджалийско, по реките винаги може да си намери яспис, аметист, халцедон и други минерали. Рубините също ги има, но трябва да знаеш къде да ги търсиш. На мен информацията ми е от учени, които са търсили в тази област по Кърджалийско, Ардинско, Джебелско. И тази година остана време за експедиция и да започвам да ги търся“, разказа пред „Зодиак“ Кирил Стаменов, председател на Асоциацията на търсачите на самородно злато и метеорити.

За следващите му обходи в планината чака времето да се оправи, защото в момента имало голяма популация на змии, които се крият по местата, където може да има находки.
Стаменов е категоричен, ако има опушен кварц, а такъв в планината има, има и аквамарини, които чакат да бъдат разкрити.