Тази зима сменихме валутата и смяната повлече крак за всичко останало. Началото на новата 2026-та година определено е под знака на "повишението" – във всеки един аспект.
Високите цени на хранителните продукти ли да следим? Тези на лекарствата ли? Или да задържим вниманието върху най-драстичното повишение – на тока?
Там вече се вижда голямата секира!
Българинът не се плаши от студа, но това, което показват цифрите на електромера, няма как да не го стресне. Затова и вместо със снежни или пък пролетни пейзажи, социалните мрежи са пълни със снимки на сметки.
Проблемът отдавна не е индивидуален, вече е обществен – защото не говорим за единични случаи.
Дори и за тези, които инвестираха в климатици, за да намалят разходите си.
Те не само, че не ги намалиха. Не само, че плащат повече. А вече се питат и дали не са инвестирали в илюзия.
Истинският въпрос обаче не е "скъп ли е токът", а – вярваме ли на сметката си?
Не говорим тук просто за високите цифри, а за доверието в регулацията, каквото вече почти не се среща.
Имат ли гражданите инструмент, с който да проверят, оспорят и контролират сметката си?
Отговорът, уви, не е еднозначен.
Социалната реакция вече показва нещо по-страшно от обикновен гняв. Става дума за подозрения в манипулация, липса на прозрачност и усещане за безконтролност.
А когато обществото започне да вярва, че "електромерът лъже", проблемът от икономически прераства в институционален.
"ЕРП-тата са от един отбор с управляващите"
"Свободният пазар е свободен грабеж."
"Намаляват напрежението, затова електромерите въртят повече".
Коментарите в мрежата звучат досущ като обвинителен акт. Показателно за размера на щетата, която ситуацията нанася не само финансово, но и морално.
Дори и част от тези твърдения да са технически спорни, веднъж посято, съмнението се превръща във водещ фактор.
Да, електромерите измерват киловатчасове, не време. А пониженото напрежение не "върти" повече, а прави уредите по-неефективни. Но дори и да е така, когато хората започнат да вярват, че системата ги лъже, значи системата е загубила нещо много по-ценно от пари – доверие.
В Германия токът е значително по-скъп от българския. И въпреки това там няма масова истерия около електромерите.
Защото германецът знае не само колко харчи по часове, но и как се формира цената, знае и какви са таксите, както и как да смени доставчика си.
Независимият регулатор Bundesnetzagentur публикува редовно методики, отчети и анализи, а Смарт електромерите позволяват дистанционно и детайлно отчитане.
Във Франция интелигентните електромери Linky са масово внедрени, а държавата има силна стратегическа роля чрез EDF. Регулаторът CRE публикува прозрачни формули за ценообразуване, а когато има енергийна криза – се въвеждат тавани и компенсации.
Французинът може да провери всяка линия от сметката си. И ако не е съгласен – има механизъм за оспорване.
В България Комисия за енергийно и водно регулиране определя цените.
EVN България, Енерго-Про и Електрохолд България разпределят електроенергията.
А системата очевидно работи само формално.
На практика Смарт електромерите не са масови. Методиката за образуване на крайната цена е неразбираема за обикновения човек, а процедурите за оспорване – тромави.
Като цяло публичният контрол е слаб и реактивен.
И когато човек получи 600 евро сметка – при празен апартамент, той няма експертен инструмент, с който да направи независима проверка. Има само фейсбук, където да публикува снимка на сметката си.
Да, България все още има регулиран пазар за домакинствата.
Да, в номинални стойности цената за бита е под средното за ЕС.
Но проблемът не е само в абсолютната стойност.
Има непредвидимост. Липса на проверимост. Липса на ясна и достъпна информация.
Скъпата енергия не е просто разход, а означава и по-скъп бизнес ток, по-високи цени, свити производства, съкращения. Означава и инфлация.
Скъпата енергия е мултипликатор на социални трусове.
Защото инфлацията води до обедняване, а обедняването – до гняв. А гневът предхожда политическите сътресения.
Историята неведнъж е показвала, че енергийните кризи често отварят вратата към политически бури.
И ако в последните години България не е излизала от политическа турбуленция, то сега към нея добавяме и енергиен нерв.
Истинската сметка тепърва ще я плащаме, защото от скъпия ток боли, но по-скъпа е липсата на прозрачност.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
