Видно е, че не се справяме с опасните шофьори на пътя – статистиката безмилостно го потвърждава с печално постоянство. Но вместо да се предприемат радикални мерки и драстични законови промени, продължаваме с опасните експерименти.
Поредният: "щори" на светофарите.
Ако търсите логика – не го правете. Ако мислите, че това е превенция – недейте. Защото антилогиката тук е валидна точно толкова, колкото е и в родното законодателство, благодарение на което редица рецидивисти все още са участници в движението, наравно с всички останали.
Баналната истина е проста: нямаме достатъчно строги работещи закони! И едни "щори" няма как да прикрият това.
Няма как да променят манталитета.
Отскоро в София вече се появиха първите светофари с така наречените "щори" – ограничители, които скриват зелената светлина отдалеч, правейки я практически видима едва, когато автомобилът е на около 50 метра от уредбата.
Целта изглежда проста – да се попречи на шофьорите да ускоряват, за да "хванат" зеленото и така да намалят нарушенията.
Да, ама не!
Това звучи практично, но само на пръв поглед. Пътната безопасност обаче не е просто някакъв механизъм, който се подобрява със "заглушаване" на сигналите.
Светофарът е преди всичко интуитивен инструмент. При вида на зелената светлина отдалеч, шофьорът регулира скоростта и дистанцията си. Затова тук говорим не само за реакция към светлината, а за комбинация от възприятие, очакване и предвидимост.
Виждаш сигнала навреме и реагираш. Просто и ясно. Имаш време за адаптация и намаляваш скоростта, правиш преценка, действаш адекватно. Този подход се корени и в редица други човешки решения.
Когато тази предвидимост се премахне, реакцията автоматично става по-рискова, защото водачът не получава необходимата визуална информация навреме. А всяко забавяне в разчитането на сигнала означава и забавяне в решението.
Този ефект е изследван многократно. И резултатите винаги са едни и същи.
Дори минимални изменения във видимостта на сигналите влияят върху времето за реакция и върху процеса на вземане на решения.
Ако погледнем в световен мащаб, трудно ще открием аналог. Просто защото няма широко приложен модел, при който зелената светлина умишлено да се прави невидима отдалеч. Даже напротив!
В много страни световните стандарти за светофарни уредби изискват максимална видимост – в големи ъгли и от значителни разстояния, за да се улесни възприемането от шофьора.
А международните норми са категорични. В американския MUTCD (Manual on Uniform Traffic Control Devices) визьорите се използват, за да се намалят отблясъците и да се подобри контраста на сигнала, а не за да ограничават видимостта.
Стандартната видимост е ключов елемент от сигурността!
Затова и първите реакции на шофьорите не са изненадващи. Те са не само откровено иронични, а и израз на реална обърканост и несигурност.
"Помислих, че светофарът не работи";
"Не видях зеленото, дори когато се приближих";
"Това е поредната глупост! А какво ще стане при сняг?"
Реакциите са показателни. Но още по-показателна и липсата на адекватна мисъл по темата.
Безопасното шофиране се базира на предвидимост.
Изгуби ли се визуалният ориентир, се губи и времето за реакция – а без време за реакция, няма и контрол. И това е проста логика.
И докато се залага на подобни експерименти, трудно можем да търсим реална ефективност.
За съжаление "невиждането" на зеленото няма да накара водачите да намалят скоростта, ако досега не са го правили.
Няма да спре онези, които системно преминават на червено. И няма да възпита дисциплина там, където липсва страх от санкция.
В това е същинският въпрос.
Проблемът не е в светлината, а в безнаказаността.
И няма "щора", която да скрие липсата на контрол. Няма да спре и шофьор, който не се страхува от закона. Нито ще компенсира отсъствието на строги, прилагани закони.
Просто защото няма ограничител, който да дисциплинира човек, който знае, че санкцията е формалност!
Не съществува технически трик, който да замени отговорността!
Ако искаме по-безопасни пътища, трябва да говорим за реални санкции, за ефективен контрол, за отнемане на книжки при системни нарушения, за бързи процедури и неизбежност на наказанието.
Всичко останало е фасада.
Пътната безопасност съвсем не започва от светофарите. Започва от закона и от това доколко и дали той се прилага.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
