Принтери за по 1400 лева. Асансьори за 300 хиляди. Спортна зала за 17 милиона отгоре. Ремонти на министерства за 2000 лева квадрата. Стари самолети на скъпи цени. Заменки за жълти стотинки. И наши хора в бордовете. С по осем, десет, дванадесет хиляди лева месечни възнаграждения. Това са само част от констатациите на новото правителство спрямо бившите управляващи. И то само за няма и месец във властта. Какво ли ни чака още?
Бедна държава ли? Не, ужасно богата сме, щом харчим по този начин. Безогледно, безотговорно и в личен интерес. И то в условията на криза. Само че уродливо богата. В една богата държава са богати и бедните. У нас – шепа партийна номенклатура и здрави обръчи от фирми. За тях има, за останалите – не. Като в най-дивия капитализъм.
Сега Станишев ще трябва да отговаря пред своите съпартийци и избиратели – предимно пенсионери и хора с ниски доходи - как така в ръководствата на държавните фирми за месец получават по 15 средни заплати на обикновения българин. Не и пред ръководството на БСП – уверявам ви, че за тези възнаграждения по висшите ешелони на партията се знаеше отдавна. Знаеше се и от опозицията. Още преди изборите Бойко Борисов цитираше подобни суми, визирайки премиерския съветник Азер Меликов. Тук възниква следният простичък въпрос: Ако трудът е стока, а премиерът получава за своя труд определени с постановление 3300 лева, то дали трудът на бордоваците от държавната „Информационно обслужване” е три пъти по-ценен и значим, след като получават над 10 хиляди?!
Та след като все още функционираме, значи сме много богата държава. Бедни са само огромната част от хората.
Вече 20 години демокрация всяко следващо правителство обвинява предишното в кражби и злоупотреби. И всеки път обвиненията стават все по-страшни, а далаверите – все по-големи. През последните четири години зад софрата „България” седна Тройната коалиция. Това очевидно дойде в повече на държавата, която изскърца под тежестта на партийните интереси, точно разпределени в съотношение 8:5:3. И докато Догановия електорат обикновено не задава въпроси, а царистите изчезнаха от политическия небосклон, то редовия член или симпатизант на лявата идея чете брошурата на Станишев и се пита: „Защо ли сме социалисти”?
Евгени Петров, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
