Божидар Димитров и Александър Йорданов спрягани за бъдещи министри на културата

Най-актуалният слух за властовите рокади след изборите е насочен към стола на Стефан Данаилов в културното ведомство. Постът “министър на културата” явно е особено атрактивен и знаков, щом като отсега стартира надпреварата кой ще бъде удостоен с него след сформирането на нов парламент и правителство.

Към днешна дата две имена на мастити общественици “се бият” за кандидати за мястото на Ламбо. Единият е членът на ВС на БСП проф.Божидар Димитров, дългогодишен шеф на Националния исторически музей /НИМ/, който не крие близостта си със столичния градоначалник и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Другият е бившият председател на Народното събрание и експосланик в Полша, балтийските страни и Скопие – литературоведът Александър Йорданов.
Според отлично информирани източници Йорданов, който е член на “синьото ЦК” – НС на СДС, не бил уведомен официално, че го гласят за
шеф на културното ведомство. “С мен не са провеждани такива разговори”, заяви по телефона пред наш репортер политикът, нашумял в началото на 90-те години с крилатия възглас: “Днес е хубав ден за българската демокрация!”. По думите на функционери от централата на синята партия на “Раковски” 134 обаче името на радикалдемократа фигурирало в тайнствения списък на СДС и ДСБ-активисти, които ще бъдат възнаградени с подобаващи на заслугите им постове в бъдещия кабинет. Ако, разбира се, резултатите на изборите не обърнат нещата в съвсем друга посока.
На първо четене е трудно да се отговори кой от двамата претенденти има по-големи шансове да седне в ованкантеното кресло на майор Деянов. Предвид европейската насоченост на България и добрите отношения с Македония везните натежавали в посока на Александър Йорданов. Освен това като посланик той блесна с немалко патриотични инициативи – по какъвто “вектор” години наред се движат и публичните изяви и на Божидар Димитров.
Запознати припомнят, че докато бе пръв дипломат на България в македонската столица, роденият във Варна кадър на Института по литература към БАН възстанови паметниците на загиналите в Първата световна война български офицери в двора на църквата “Свети Георги” в битолското село Цапари. Твърди се, че го направил отчасти с лични средства, отчасти с пари, събрани от членовете на дипломатическата мисия в Скопие. От 2003 г. гробището е превърнато в мемориален комплекс и всяка година на Гергьовден държавните институции и българската дипломатическа мисия отдават почит към паметта на погребаните там воини.
Безспорна заслуга на Йорданов, която признават дори неговите неприятели, е създаването на български културно-информационни центрове в Скопие и Варшава. Клюката гласи, че преди да бъде издигнат за евентуален наследник на Стефан Данаилов, партийните босове, редящи списъците с “новите назначения”, изчакали от името на експарламентарния шеф да паднат обвиненията в подкуп, които му лепнаха в края на 2007 г.
Тогава столичен седмичник тиражира твърдението, че “членът на НИС на СДС Александър Йорданов си поискал 100 000 лв. подкуп, за да уреди в кандидаткметската листа на синята партия в Шумен местния адвокат Кирил Тошев”. Атаката срещу Йорданов бе подета на страниците на изданието от областния лидер на СДС в Шумен Сашо Кунев. “Иска ми пари!”, заяви пак там и неуспелият кандидат-претендент за кмет на града Кирил Тошев. След публикацията Шуменската прокуратура се самосезира, за да нищи дали експосланикът ни в Македония наистина е искал рушвет. Наскоро обаче се разбра, че проверката е приключила със заключението “няма състав на престъпление”, но СДС-функционерът го получил няколко месеца след приключването на случая. Така или иначе, името му бе изчистено официално и вече няма законова и морална пречка отново да се върне във властта.
Ако картите се подредят така, че Големият Ал, както го наричаха опонентите му отляво, заеме поста на Ламбо, това ще бъде продължение с развитие на “щафетната линия”, начертана още в началото на прехода - радикалдемократи и литературоведи да се изявяват като министри на културата. Проф.Елка Константинова заемаше този пост, когато на власт бе правителството на Филип Димитров, а Йорданов от студент е близък на някогашната радикалдемократка №1, преподавала му навремето в Шуменския университет. Пак в този период и съпругата на синия политик – Валерия, бе назначена за шеф на дирекция в Министерство на културата и отговаряше за училищата по културата в страната. “Бе поканена от тогавашния културен министър Елка Константинова, която и тогава, и сега, мисля, много я цени, защото беше най-добрата й студентка”, заяви в едно интервю Александър Йорданов.
Любопитното е, че по време на Жан-Виденовото управление именно Божидар Димитров бе факторът, който допринесе за уволнението на тогавашния директор на управление “Музеи и галерии” в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвини в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. А е публична тайна, че литературният критик, който е от приятелско-професионалния кръг около Елка Константинова, е в топли отношения с настоящия главен съперник №1 на шефа на НИМ за министерското кресло в билдинга на столичния бул.”Александър Стамболийски”. В резултат на стреса от недоказаното и досега обвинение Алберт Бенбасат получи инфаркт, а по-късно същата съдба сполетя и неговия отдавнашен приятел Александър Йорданов, който в началото на м.г. пък бе на косъм от диабетната кома след клеветата, че е искал подкуп в Шумен.
Агентурното минало на Божидар Димитров, който е бил разузнавач по линия на културно-историческото наследство към ПГУ на ДС /за която си дейност той заяви, че не се срамува и я смята за високопатриотична/, нямало да му изиграе толкова лоша шега, колкото фактът, че напоследък не бил гледан с добро око от някои кръгове в Македония и Гърция. Повод за това стана скорошното излагане на 23 реликви от т.нар. секретен фонд на НИМ в изложбената зала на хотел “Палас марина Диневи”/собственост на маститите строителни предприемачи братя Йордан и Динко Диневи/ в курорта “Свети Влас”. Въпреки подмятанията, че ценните предмети не са крадени от контролираните от нашите войски по време на Първата световна война части от днешна Македония, Косово и Северна Гърция, представители на дипломатическите мисии на съответните държави у нас вече са ги видели и можело да се очакват претенции за тяхното връщане. Подобен скандал избухна навремето между президента Петър Стоянов и Божидар Димитров по повод оригинала на “История славянобългарска”, който също е бил част от секретния фонд, след като е откраднат в средата на 80-те години от Зографския манастир в Атон чрез спецакция под ръководството на вече покойния ДС-ген. Христо Маринчев. Тогава държавният глава настоя ръкописът да бъде върнат, докато директорът на НИМ държеше да се запази за България.
Неда Данева