Българското общество отново влиза в предизборен период с усещането, че търси спасител, който така и не се появява. Това заяви политологът Татяна Буруджиева пред NOVA NEWS, коментирайки перспективата за предсрочни парламентарни избори.
По думите ѝ обществото и политиците продължават да функционират в режим на очакване. Избирателите отиват до урните с убеждението, че няма реална алтернатива, а новите политически субекти всъщност са добре познати стари лица.
Според Буруджиева така се затваря порочният кръг на разочарованието и апатията.
Политологът подчерта, че малцина са очаквали толкова решителен протест срещу бюджета, организиран от работодателски организации и подкрепен от част от политическите сили.
По думите ѝ е изненадващо колко повърхностно е било отношението към приемането на план-сметката и колко бързо протестът е променил своя образ.
Според Буруджиева първоначално дори самите организатори не са били подготвени за мащаба на обществената реакция. Впоследствие обаче дискурсът рязко се е променил – от икономически искания към разказ за граждански и ценностни протести. Именно това, по думите ѝ, е показателно за тактически подход с оглед на предстоящите избори.
Тя припомни и позицията на Продължаваме Промяната, които са направили опит да върнат фокуса към протестите от 1997 година.
Според Буруджиева този ход е бил чисто стратегически, тъй като тогавашните събития са имали много по-силен икономически заряд и по-ясна обществена цел.
Политологът отбеляза, че за първи път опозицията е успяла да се обедини не в парламента, а именно по време на протестите. Това обединение обаче е било лишено от ясно лидерство и силно изразени амбиции някой да изпъкне, което отново подсилва усещането за липса на посока.
В по-широк международен контекст Буруджиева коментира и мястото на България и Европа в глобалната политика. Според нея българските политици демонстрират сериозна дезориентация спрямо процесите на световната сцена.
Докато нови международни играчи си разпределят влиянието чрез технологии, пазари, енергийни ресурси и природни фактори, Европа остава встрани от реалните центрове на сила.
По думите ѝ европейските лидери не успяват да подредят приоритетите си в момент, в който светът преминава през дълбоки и необратими трансформации. А България, добавя тя, не просто не е водещ играч – тя често изглежда като наблюдател без ясна стратегия.
В този контекст заключението на Буруджиева е мрачно, но ясно: избори ще има, политическата битка ще продължи, а обществото отново ще застане пред урните с надеждата за промяна. Надежда, която все още чака своя месия.
