Депутатите приеха на първо четене Закона за държавния дълг. „За” гласуваха депутатите от „Прогресивна България” и ДПС.
Във вторник решението беше прието на първо четене в бюджетната комисия.
Правителството поиска разрешение от парламента да изтегли заем до 3,8 милиарда евро.
Предложението, внесено от Министерския съвет и прието на първо четене, получи подкрепата на 135 депутати - 119 от "Прогресивна България" и 16 от ДПС-НН. ДБ и "Възраждане" гласуваха "против", а ГЕРБ и ПП се въздържаха.
След гласуването на законопроекта срокът за предложения между първо и второ четене бе намален на 5 дни по предложение на председателя на бюджетната комисия Константин Проданов (ПБ).
В условията на неприет закон за бюджета в предишни години действаха до голяма степен аналогични разпоредби, посочи финансовият министър Гълъб Донев при представянето на законопроекта.
Уточни че разликата е, че се приема разпоредба за увеличение на тавана на дълга, така че да може да се осигурят социалните плащания по бюджета. По думите на Донев удължителният бюджет покрива неяснотите в условията на липсата на редовен.
4,4 млрд. евро трябва да се изплатят в първите 8 месеца на 2026 г., за да има 100% усвояемост на средствата по НПВУ, каза финансовият министър. Основната концентрация на тези плащания се очаква в периода юни-август тази година.
Гълъб Донев изтъкна, че войната в Близкия изток и покачващите се цени на горивата допълнително утежняват разходите по държавния бюджет.
"Лимитът за 2026 г. съгласно разпоредбите дотук възлиза на 1,4 млрд. евро. Този лимит е достигнат с емитираните държавни ценни книжа (ДЦК) за периода февруари-май 2026 г.", обясни финансовият министър.
По данни на БНБ депозитите към май 2026 г. които МФ управлява, са в размер на 4,4 млрд евро - сребърният фонд е 2,4 млрд евро.
Бюджетното салдо за юни се очаква отново да е отрицателно, което ще намали възможностите за разплащане с наличния ресурс в БНБ, посочи финансовият министър.
Анализът на финансовото министерство (МФ) на параметрите по изпълнението на инвестициите към момента и прогнозите за 2026 г. сочат значително концентриране на плащания в периода на допустимост на инвестициите, като през първите осем месеца на 2026 г. следва да бъдат финансирани плащания по НПВУ в размер на около 4,4 милиарда евро за постигане на 100% усвояемост на безвъзмездните средства, каза още Гълъб Донев.
Дебати
Стефан Белчев от "Прогресивна България" заяви, че прозорецът от юни до началото на юли е критично важен за поемането на нов дълг, защото през август пазарът излиза в отпуска. Според него сега лихвите за държавата по новия дълг ще бъдат ниски.
"Това е таван, а не сума за задължителен харч. Това е законова граница, която дава оперативна гъвкавост на МФ. Държавата ще изтегли само колкото е необходимо и това го каза вчера г-н Донев. (...) Взимаме буфер, който да осигури бъдещето", заяви Белчев и призова депутатите да подкрепят законопроекта.
Икономистът от "Демократична България" (ДБ) Мартин Димитров попита ПБ каква е разликата между тях и предишното управление, защото и те са действали по същия начин. "Не бяха против реформите по принцип, казваха само - защо сега, рано или късно ще ги направим. За заемите обаче бяха категорично за", възмути се той.
По думите му голямата цел на бюджета трябва да бъде съкращаване на дефицита и "избягване на румънския сценарий", но без да се удря икономическия растеж на България.
"Да, България се намира в сложна ситуация, но е напълно решима. Твърдим, че ако този момент се използва, ще си спестим много неприятности в бъдеще. Притеснява ни, че предлагате 3,8 млрд евро дълг. Говори се как ще бъдат финансирани плащанията по ПВУ, но няма нищо конкретно за изплащането на пенсиите, както и дали ще има следващ дълг", каза Мартин Димитров.
Предупреди, че може да стане дългова спирала.
"Дългът на България през 2020 е 15,1 млрд. лв. 2025 г. е 30,6 млрд. Същото е валидно и за лихвените разходи. Ние тогава не сме управлявали. На нас се пада честта сега да обявим, че има и скрит дефицит, който също е в сметката, а вие не го включвате", отвърна председателят на бюджетната комисия Константин Проданов.
"Фискалният резерв е опоскан, това налага тегленото на този дълг - не по желание, а необходимост", беше категоричен той.
Депутатът и бивш финансов министър Теменужка Петкова отговори на обвиненията за скрит дефицит, натрупан от времето на управлението на ГЕРБ:
"Скрит дефицит няма. Има явен дефицит, който ЕК миналата седмица обяви - 2,9% от БВП за 2025 г. Скрити дефицити няма. Подобно говорене не е добър сигнал и по някакъв начин уронва престижа на институциите и европейските институции", заяви тя.
По думите ѝ винаги когато ГЕРБ е управлявал - бюджетите са приключвали в нормативно установените рамки. Даже се похвали, че ГЕРБ са приключвали "на излишък".
"Не разбирам смущението Ви, очевидно този дефицит е натрупан по време на предишните управления, включително и вашите. Настоящият регламент за дълга няма положителна траектория", отговори Проданов.
Депутатът от ГЕРБ и бивш финансов министър Владислав Горанов заяви, че дебатът предполага смирение, включително и от ПБ. "Уважаваният от мен министър Донев беше служебен министър колкото и г-н Желязков - 11 месеца", каза той. ГЕРБ ще се въздържат от гласуването, защото нямат уверение, че това ще е последният разговор тази година за лимита на дълга. Посочи и че подкрепата на ГЕРБ не е нужна, защото със 131 депутати ПБ могат да решат каквото искат.
"Дано дълг да е необходим само толкова. Препоръчвам да действате бързо и да е последният път, когато водим разговори за лимит за дълга тази година", каза Горанов.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов каза, че държавата очевидно е "във фалит", след като се налага за социални плащания да се тегли дълг. "За да може България да бъде вкарана в еврозоната бяха теглени дългове, раздувани приходи изкуствено. Беше извършено изнасилване на публичните финанси", заяви той. ЕК накара България да извърши поредица от действия, за да може да бъде анексирана от еврозоната, твърди Костадинов.
Георги Григоров от ПБ заяви, че от тезата на ПБ "не само е вярната, но и отговорната", защото публичните финанси не са в добро състояние:
"За това говорят два основни показатели: фискален резерв - реално разполагаем не повече от 2 млрд. евро, от него полуразполагаем - не повече от милиард, и другият - бюджетният дефицит от 2,5 млрд, евро е към края на месец май което го прави 2% от БВП. Затова ние от ПБ ще поемем политическата отговорност да установим стабилност във финансите тази година и да покрием плащанията по ПВУ."
